Кметът трябва да има собствен път, но заедно с хората

  • 13 февруари 2017, 08:01
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium  d0 a2 d0 be d0 bc d0 b0 d1 81  d0 a0 d0 b0 d0 b9 d0 bd d0 b4 d0 bb  d0 92 d0 b8 d0 b5 d0 bd d0 b0 3

[caption id="attachment_106910" align="alignnone" width="1500"]Томас Райндл, Виена_3 Томас Райндл, председател на местния парламент във Виена[/caption]

Томас Райндл е икономист, председател на Общинския съвет във Виена. В София е за дните на Виена в българската столица и ще вземе участие в двудневния форум, организиран от Бюрото за международни връзки на Община Виена "Ойроком-ПР". Конференцията започва днес в Квадрат 500 и на нея експерти от Столична община заедно с колегите си от кметството във Виена ще обменят опит за работата на системите по трафика в градовете, парковете и културно-историческото наследство. Цялото интервю на Антоанета Петева и Биляна Веселинова с Томас Райндл очаквайте в следващия брой на вестник КМЕТА.bg

- Г-н Райдл, как се чувствате в България? За първи път ли идвате?

- Много добре. За първи път бях преди 3 г. – в Русе – там, където е роден Елиас Канети. Клубът на социал-демократическата партия в Австрия беше организирал едно пътуване по Дунав. Русе е много красив град. Аз съм фен на Елиас Канети и за мен визитата в града беше като поклонение. Той е нобелов лауреат по литература с неговата книга „Маси и власт”. Това е книга, която изследва поведението на хората, когато са в маса и кога това поведение може да се използва за добри или за лоши цели. Примерно на футболен  стадион, когато отбор вкара гол, всички започват да се радват и да се прегръщат, въпреки че не се познават. Книгата търси отговорите на въпросите защо. Книгата говори и за това как политиците или други хора могат да се възползват от тези поведения. Каквито са например популистите. На тях бих им препоръчал да прочетат тази книга, за да разберат по-добре нещата.

-За 7-ма поредна година Виена е обявена за най-добрия град за живеене и бизнес в света. Какво като ноу-хау можете да дадете на София?

- Да те обявят за 7-ми пореден път за най-добрия град за живеене, не става от днес за утре. Виена има много дълга традиция, почти 100-годишна. Виена се отличава от другите градове, тъй като догодина ще станат 100 г., откакто начело на града е социалист или социал-демократ. С изключение на времето през Втората световна война. Т.е в политическо отношение градът е много стабилен независимо, че има коалиции с други партии, например в община Виена в момента социалистите са в коалиция със зелените. Във времето между двете Световни войни е възникнала т.нар. „червена Виена”. Догодина ще станат 100 г. от края на Първата световна война и съответно 100 г. от края на Австрийската империя. По времето на Първата република започва трансформацията на Австрия от еднолично управлявана монархия към република. Тогава започват да се взимат много мерки като социално жилищно строителство, изграждане на инфраструктурата, изграждане на училищната инфраструктура в града – мерки, които продължават и до днес предимно със социална насоченост. Не, че по времето на монархията, всичко е било лошо, но тогава големите слоеве от населението – работническата класа, е живеело в много тежки условия. Мерките след края на Първата световна война продължават и след края на Втората световна война, когато започват да се възстановяват след разрушенията. До ден днешен работим в духа на тази традиция. И към днешна дата инвестираме много и в образователната инфраструктура. Например детската градина е безплатна, без такса за всички деца, които живеят във Виена. Засилено строим нови училища и ремонтираме съществуващи. В момента в сектора на здравеопазването тече огромна реформа, която има за цел 13-те болници, които съществуват в момента, да се обединят в 8, като запазим персонала, а административната част да се обедини. Целта на реформата е да създаде баланс в разпределението на легловата база, защото до този момент в западната част на Виена имаше много болнични легла, а в североизточната (която много се разраства като население) – сега строим нова огромна болница. Друго, което е характерно за Виена е, че повече от 50% от територията на града е зелена площ. Взели сме решение на общинско ниво да запазим този процент на целена площ въпреки ръста на населението. Към всичко, което изброих трябва да прибавим транспортната и културната инфраструктура, квалифицираните кадри, които живеят в града. Това е миксът, който превръща Виена в добър за живеене град.

- Виена е един от градовете с богато историческо наследство. Какви средства се влагат в туристическия сектор и какви иновации въвеждате през последните години?

- Културно-историческото наследство на Виена и опазването му датира още от времето на Хабсбургската монархия, на нейните представители трябва да благодарим за това. Далеч не всичко е било зле по това време (смее се). Много от музеите във Виена са собственост на държавата, а не на общината. Големите музеи, които се намират във Виена като Музея"Албертина", Музея за модерно изкуство, Културно-историческия музей са собственост на държавата и тя се грижи за тях. Разбира се, опазването на тези ценности става в много тясно сътрудничество с общината. Самата Община Виена има Музей на Виена, който разказва историята на столицата ни, но и прави тематични експозиции. Музеят на Виена" е разположен на много видно място на площада "Карплац", а в момента подготвяме проект за нова сграда и предстои Общинския съвет да вземе решение за строежа й. Музеят на Виена се радва на много посетители, тъй като прави много изложби и на социално-политически теми. Освен това Общината има фонд за опазване на стария град. Например, имаме гробище в квартала "Санкт-Маркс", което е от културно-исторически характер, защото е единственото запазено гробище в цяла Австрия от епохата Бидермайер. Впрочем, там е погребан Моцарт. Имаме много обекти, за които полагаме грижи като община.

- Как решава Виена проблемите с мигрантите и кои са най-големите предизвикателства в тази посока за европейските столици?

- Преди около 2 години имахме огромна вълна от бежанци. Само за няколко седмици тогава през Виена минаха около 400 000 души на път за Германия и за Швеция. Това беше  невероятно предизвикателство за транспортната инфраструктура. Но от друга страна предизвика една огромна вълна  от страна на австрийското население. Хиляди хора тръгнаха с личните си автомобили да превозват бежанци, работеха доброволно на гарите, организираха временни спални. И около 70-8 хиляди от бежанците останаха в Австрия. И в момента те искат убежище в Австрия, като текат и процедурите за получаването му. За нуждите на мигрантите се предоставиха сгради - неизползвани фабрики, Община Виена предостави голяма спортна зала за настаняването им, изградиха се социални квартали от контейнери. Целта беше хората да станат част от цялото. Нашата цел беше всички деца да тръгнат веднага на училище, ако са в училищна възраст. А всички деца, които са на възраст за детска градина, също да посещават детска градина. Въведохме принципа за всички, които остават в Австрия, без значение дали ще получат убежище или не, да започнат да учат немски от първия ден. 4700 деца на емигранти в момента ходят на училище заедно с австрийските си връстници. Младежите, които не са в училищна възраст, т.е. след 15 години, защото в Австрия задължителното образование е 9 години, те "висят" във въздуха. Затова и решихме да направим младежки колеж, за да им предложим и на тях образование. От една страна така те научават немски език, а от друга - и някакво специализирано образование. Затовае много важно да се правят тренинги и обучения не само за австрийските деца, но и за децата на бежанците. Без образование няма шансове на пазара на труда.

- Как Ви се струва въздуха в София? Къде е ключът за създаването на зелени градове - тема, която интересува местната власт в цяла Европа?

[caption id="attachment_106911" align="alignnone" width="1500"]Томас Райндл, Виена_1 Най-добрата формула за един кмет е той да бъде близо до хората, което не означава да прави това, което искат, казва Томас Райндл Снимка: Kmeta.bg[/caption]

- Като слязохме от самолета казах: "Какъв хубав въздух!". Наистина, точно така беше. София води два на нула пред Виена, защото София е на 500 м надморска височина, а виена е на 100 м. Имате си и планината Витоша. Зеленият град се постига с много работа. От десетилетия засаждаме гори във Виена. Наричаме ги "Гори на младите граждани", защото всяка една такава гора е създавана за специално събитие. Обикновено по време на националния празник на Австрия - 26 октомври, всеки гражданин може да засади дърво. И сега нашата идея е, в североизтачната част на Виена, където теренът е много равнинен и се използва за селско стопанство, да засадим друга "Виенска гора". Също така по продължение на Дунав до границата с Братислава има гора. Преди 25 години сме внесли искането с провинция Долна Австрия тази гора да бъде обявена за Национален парк. Така че, Виена е град с национален парк и той се приема толкова добре, толкова хора ходят там, че посетителите стават твърде много за Националния парк. И затова сега имаме проект за залесяване и на полетата в началото му. И една наредба, която се критикува много, но всяка дърво, което е с дебелина на ствола 90 сантиметра, не може да бъде отсечено. А ако това се налага - задължително се засажда ново.

- Как според Вас трябва да изглежда бъдещия конкурс "Кмет на Европа" по примера на националния конкурс "Кмет на годината", в който гласуват над 600 000 българи?

- Това, от което има нужда един град са добра визия и идеи и издръжливост, устойчивост на проектите и привличане на гражданите в тях. Кметовете на Европа трябва да притежават добра визия и идеи за развитието на градовете. В тази връзка конкурс "Кмет на Европа" би спомогнал гражданите да се включат по-активно в обществения живот. Имам едно мото, което важи за идеалния кмет - "Разпознавай тенденциите на времето", второ -"Не се окопавай в собствените си заблуди" и трето - "Не се оставяй властта да те корумпира", не съм ги измислил аз тези правила, просто чета много. За щастие имам много приятели в политическите среди, които се придържат към тези правила. Хората много ясно виждат кой, за какво работи и как живее. Най-добрата формула за един кмет е той да бъде близо до хората, което не означава да прави това, което искат. Кметът трябва да има собствен път, по който да върви, но заедно с хората. Един градоначалник трябва да има визия за бъдещето. И трябва да бъде смел, за да може да прокара идеите си срещу статуквото, което оказва съпротива. Важно качество е да не гледаш отвисоко на града и на хората.

[caption id="attachment_106845" align="alignnone" width="1500"]Боян Томов и Томас Райндл_3 Създателят на Kmeta.bg Боян Томов представи на председателя на Общинския съвет на Виена Томас Райндл проекта за "Кмет на Европа" и икономическия алманах „Добрите бизнес практики“ Снимка: Kmeta.bg[/caption]