Кризата ще прочисти туристическия пазар

  • 06 юли 2020, 15:36
  • Default profile Автор Жулиета Цветкова
Medium %d0%a1%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%bd %d0%9c%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b22  1

Проф. д-р Стоян Маринов е декан на факултет „Управление“ в Икономическия университет във Варна. Преподавател в катедра „Икономика и организация на туризма“ с професионален опит като екскурзовод, управител на спортно-анимационен център, икономически и изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ ЕАД, изпълнителен директор на „Турекспо - Варна“АД, директор на Колежа по туризъм във Варна. Член е на Управителния съвет на Варненската туристическа камара и зам. – председател на Сдружение „Култура и туризъм на Българския Североизток”. Автор е на над 130 публикации в областта на туризма.

- Проф. Маринов, пандемията вкара туризма ни в безпрецедентен колапс. Какви са загубите заради закъснелия сезон по морето?

- Туризмът ни беше тотално замразен през април, май и юни. По мои изчисления на база на миналогодишните цифри за тези три месеца само в трите области с морски курорти – Варна, Добрич и Бургас, ние сме загубили общо около милион туристи, от които 700 000 чужденци. Това са 4,5 млн. нощувки, от които 3,6 млн. от чужденци. А в левове, само от хотелите и другите места за настаняване, загубите досега са близо 220 млн. лв.

Едва в края на юни настъпи някакво оживление, отвориха хотели в Албена, някои в Златни пясъци, пристигнаха първите чуждестранни гости. Всъщност, първите туристи бяха българи, след тях дойдоха от Румъния. След това с първите чартъри посрещнахме малко германци, пристигнаха два автобуса поляци, очакваме поляци и с чартъри, очакваме туристи и от Чехия, техните представители са тук. Надяваме се да не се случи нещо извънредно, което да доведе до нови забрани. Ако такива драми няма, въпреки че доста хотели ще останат затворени, тези, които отвориха, ще поемат вероятно и техните резервации и при добро стечение на обстоятелствата до края на октомври ще минимизираме загубите спрямо миналата година. Ще реализираме между 40 и 50% от това, което е било миналата година – като туристи, нощувки и приходи. И това ще е успех, ако се случи, защото неизвестността е много голяма.

- Какви са предизвикателствата в тази обстановка?

- Хотелите изпитват много големи трудности. Доста от тях получиха авансови преводи, с които си направиха ремонти, разплатиха някои стари задължения и сега се надяваха да могат да си покриват разходите. Но ето, закъсняха с откриването, разходите си вървят и дори нарастват – за дезинфектанти, за ограничени капацитети, за работа с по-малко персонал. Всичко това ги натоварва допълнително. Изпълнителският персонал работи двойно повече за доста по-малко пари. Все още някои са с намалени заплати, да не говорим, че след като има заетост 10 – 15%, се поддържа даже по-малко от минималния персонал. Така един човек трябва да стои на рецепцията, да помага и в ресторанта, и на СПА центъра, да съвместява няколко дейности. Но все пак се радват, че изобщо отвориха и имат някаква работа. Защото, ако обектът е затворен, нещата са още по-зле.

- Но цели комплекси като „Слънчев ден“ и „Ривиера“ изобщо няма да работят това лято. Така не понасят ли още по-големи загуби?

- Те са се отказали от възможността поне мъничко да си покрият разходите и да имат, макар и малка, печалба. Ако тези, които отвориха, поемат резервациите от затворените и получат една заетост около 50 – 60% през юли и август, те ще успеят да си покрият разходите и така загубата им ще е по-малка. Другите обаче не искат да поемат рискове от рекламации на туристи, от евентуални зарази, които могат да доведат до затваряне. Част от тях имат и други бизнеси, туризмът им е нещо странично и не искат да си създават допълнителни ядове, въпреки че това руши имиджа. Рискуваш, когато туризмът ти е основен бизнес.

- Очертават ли се фалити в бранша?

- Най-вероятно ще фалират предимно малки туроператори, които няма да могат да издържат на напрежението. Имат да връщат доста пари. Предполагам, че ще има собственици, които ще поискат да си продадат хотелите и да си изчистят задължения към банки. Няма начин да няма фалити при тази криза. Тези, които имат повече обекти, ще се спасят по-лесно.

- Достатъчни ли са мерките, които предложи държавата в помощ на бизнеса?

- Държавата направи доста неща, бизнесът поиска много повече. Ако питаме бизнеса, той ще каже, че не са достатъчни. Правят се сравнения с развити икономики – примерно с Германия, Гърция, Португалия. Там помощите за бизнеса бяха много по-големи. Давам пример с едни от най-засегнатите – екскурзоводите. В някои развити държави им дадоха по няколкостотин евро за няколкото месеца, през които не можеха да работят. При нас само им разсрочиха кредити.

Има проблеми с указанията, които се дават към бизнеса във връзка с мерките и ограниченията. В много случаи те не са достатъчно ясни и точни, често се променят в рамките на няколко дни. Това обърква, дразни и изнервя бизнеса. Ако ти си решил да отваряш един обект, трябва да си наясно какво да правиш. Ето сега, чудят се каква трябва да бъде заетостта на хотела, за да отговори на изискванията за безопасност. 50, 60 или 70%? Хотелиерите се питат един друг, а това никъде не е казано. Длъжни са да мерят температура – добре, купуват термометри, да следят кой киха и кашля – добре, обаче да следиш за загуба на вкус и обоняние – как се преценява това? Тези, които определят мерките, би трябвало да се консултират малко по-детайлно и експериментално, ако щеш. Да влезе в хотела и да види откъде ще мине туристът, как ще бъдат изпълнени всички изисквания. Ето това тормози бизнеса – липсата на конкретика, на приложимост на някои мерки и краткосрочният характер на указанията.

Мярката 80/20 за туризма е добро решение, разсрочиха се кредити, дава възможност за безлихвени кредити. Но чувам от бизнесмен, че на негови служители банка отказва кредити с с мотива, че работят в туризма, т.е. в рисков сектор.

Ваучерите, които туроператорите и агенциите издават за отложени пътувания и резервирани почивки, в една Германия се гарантират от държавата. А тук такава гаранция няма. Ти получаваш ваучер от фирмата и ако тя фалира, ще трябва да се наредиш на опашката на кредиторите. Затова и българите като клиенти са разделени на две. Има хора, които разбират, че сега не могат да реализират ваканцията си, договарят се със съответните туроператори и агенции, отлагат пътуването за есента или за следващата година. Има други, които препират и си искат парите, ако може веднага, защото се страхуват да не би тази фирма да фалира.

- Добра ли е инициативата работещите на първа линия в борбата с Covid-19 да получат ваучери за почивка в наши обекти?

- Безспорно. Всъщност, имаше идея тази помощ да бъде за всички българи, включително и за децата. Ако това беше дадено, при всички случаи щеше да задвижи вътрешния туризъм – не само край морето, но и в планината, селски туризъм и т.н. Въпреки че на хората им поизгоряха отпуски, въпреки че нямат време, щяха да намерят начини да реализират пътувания, макар и само в уикендите.

Тази криза изкара на повърхността тлеещите от години противоречия вътре в самия бизнес. Изправиха се туроператори срещу хотелиери, туроператори срещу екскурзоводи, посрещащи срещу изпращащи туроператори – обиждаха се, обвиняваха се. Стана ясно, че доста разнобой цари в нашия туризъм. Аз такова нещо не съм прочел да се случва нито в Турция, нито в Гърция, нито в Германия. А при нас всяка коза за свой крак и всеки си мисли, че е най-велик и всичко се крепи на него, а другите нищо не вършат и не заслужават.

- Проблем ли е, че толкова много българи са съгласни да чакат по опашки на границата, да попълват декларации и въпреки това да летуват в Гърция, а не на нашето море?

- Миналата година по морето сме имали 2,8 млн. нощуващи туристи, от които 2 млн. са били чужденците. Сега тези 2 млн. откъде да дойдат? Но и друго трябва да имаме предвид – че родният туризъм е износ. Ние имаме голяма полза от това да идват чужденци. По този начин правим износ на място. Няма как българите да спасят сезона. Те са 10 – 20% от всички туристи. Има такива, които харесват нашето море, идват всяка година, те не дебатират много в социалните медии. А Гърция се предпочита от много хора, защото са огромни плажове, защото можеш да паркираш много по-лесно отколкото тук, защото можеш да не ходиш на ресторант, можеш на плажа да се храниш и да ти излезе два пъти по-евтино, отколкото на друго място.

- А ще има ли някакъв положителен ефект от тази криза за туризма?

- О, да. Първо, продуктът ще стане много по-качествен, по-хигиеничен, по-здравославен, ще има много повече лично пространство за всеки един гост. Бизнесът ще се преструктурира и при всички случаи вече ще имаме едно по-високо качество от това, което предлагаме. Освен това ще има известно прочистване на пазара. Тези, които управляват добре, които имат идеи и добра организация, ще оцелеят. А от другите даже и тези, които не отворят, може да стигнат до фалити и препродажба на обекти.

Снимка: Личен архив