Латинеца и Големия помагали на Левски в последните му часове

  • 17 февруари 2020, 13:12
  • Default profile Автор Мария Димитрова
Medium img 20200213 145908

В навечерието на 147-мата годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски разговаряхме с Янислав Цанков - ексурзовод в Къкринското ханче. От него научихме интересни факти и истории за мястото, където Дякона прекарва последните часове от живота си преди да бъде хванат от заптиетата, най-драматичният и ключов момент, който предвещава неговото залавяне, както и строежа на сегашния музей на това място.

- Г-н Цанков, какъв е пътят на Левски до Къкринското ханче? През какво преминава той?

- Всичко започва на 22 септември с обира на хазната от Димитър Общи в прохода Арабаконак. На 10 октомври той е заловен. За да бъде намалена неговата присъда, и защото турците му предлагат висок пост в Плевен, започва да издава хората от комитетите на Васил Левски – от Тетевен, Голям Извор и Ловешки Централен комитет. Тези хора в посока от Стара планина към София са арестувани три месеца преди Апостола. Така че не се очаква някой да тръгне да го спасява. Това е причината, поради която Дякона минава Стара планина – за да спасява архива на Централния комитет, защото хората вече ги няма. На 1 декември тръгва от Пазарджик, десет дни по-късно пристига в Троянския манастир, където престоява известно време и контактува с част от малкото останалите на свобода комитетски хора. Но те били използвани като примамка, умишлено са били оставени от турците на свобода, защото ако всички до един са арестувани - Левски няма при кого да дойде от тази страна на Стара планина. На 25 декември Апостола идва в Ловеч и отсяда в дома на Мария и Никола Сиркови. Целта на посещението му е да вземе архива на Ловешкия комитет и да го занесе при Любен Каравелов в Букурещ. Минава през Севлиево, Велико Търново и Русе. Тръгва към Къкринското ханче в деня преди Коледа, по стария севлиевски път. Заедно с него е и Никола Цвятков – човекът, по чийто спомени е направено самото ханче. Но той поема по друг път – през кв. “Вароша“ към Къкрина, водейки коня на Левски. В седлото са скрити архивът на Ловешкия комитет и тефтерчето на Дякона. Двата пътя се сливат на 6 км от Ловеч в местността "Пази мост". Там те се срещат и продължават заедно към селото.

- Кой е най-драматичният, ключов момент, който предвещава неговото залавяне?

- Това е моментът, когато срещу тях се появяват две заптиета. За да избегне срещата с тях – Левски се отбива към близката чешма. Тогава едното заптие пита Никола Цвятков: „Кой е този човек и какво прави тук?“ Отговорът е, че двамата не се познават, а се срещат на пътя. Обръщат се и към Левски със същите въпроси, а той им казва, че е от Ловеч и е дошъл, за да види колко тор са докарали на лозето му. Въпреки че нищо не последва, в заптието остава съмнението, че не познава и никога не е виждал този човек в града, както и какво прави навън точно, когато всички празнуват християнския празник Коледа.

- Кога пристига в Къкринското ханче? Това ли е първото му посещение там?

- Левски пристига в ханчето по тъмно, около 18 ч. вечерта. Влиза, поздравява посетителите, сред които и едно заптие. Получава знак от ханджията Христо Цонев – Латинеца да влезе в спалното помещение, за да не се набива на очи. Не е първият път, когато Левски идва в Къкринското ханче, но е фаталният.

- Какво прави Апостола в последните часове от живота си преди да бъде хванат от заптиетата?

- След като си тръгват гостите на кръчмата, към 21 ч., двамата вечерят и лягат да спят. Единственото, което вероятно е пил е вода, защото Левски не е пиел алкохол. Той идва в 18 ч. по тъмно, а идването на заптиетата е в 3 ч. през нощта. Това е разстоянието, което е прекарал Левски. Около полунощ Никола Цвятков сънува кошмар и събужда Левски като му казва, че има лошо предчувствие, и иска да тръгнат по-рано по пътя за Севлиево. Но тогава Дякона предлага да починат още няколко часа. Към 3 ч. на вратата на Къкринското ханче се чука. По речта разпознава гласа на Али Чауш – заптието, което Левски среща предишния ден. Апостола взима пистолета си и този на Латинеца, и бяга към конюшната, през зимника. Вратата на оградата е затворена и завързана. За да не се чуе скърцането на самата врата, той не я отваря, а я прескача. Тогава връзката на потурите му се закача, той пада на земята, изпуска едния пистолет, върху него скачат три заптиета, като ранява едното. Общо те са били 12 на брой. Минават от другата страна, стрелят и раняват Левски над лявото слепоочие в ухото. Целият облян в кръв го претърсват и го карат към Ловеч. Там не го разпознават по портретите, които са имали и го пращат при своя началник във Велико Търново. „Аз съм Васил Иванов Кунчев, но не съм бунтовник, а имам намерение да се срещна лично със султана, за да разговарям за бъдещето на български народ“, казал Левски. Но това не се случва.

- Какви опити са направени, за да се спаси от гибел Левски?

- В Търново има направен един неуспешен опит за неговото спасяване от Христо Иванов – Големия. Началникът на тайната полиция на Апостола прави опит да подпали конака, но не успява да го спаси. С 20 човека охрана Левски е изпратен в София, минавайки през Плевен, Ловеч... където се присъединяват 50 заптиета, а в днешен Ботевград още 200. Смъртната му присъда е подписана дори и от един българин - Иванчо Хаджипенчович, който е бил на високопоставен пост в Османската империя.

- Каква е историята на Къкринското ханче? В годините мястото е било опожарено – как и кога е започнало неговото възстановяване?

- По спомените на Никола Цвятков, който бил с Апостола до София до неговото обесване, тъй като е бил съден заедно с него за създаване на Комитет, Левски не е обесен по това обвинение, а заради убийството на ратая в Дечо Халачевата къща в Ловеч. По неговите спомени през 1901 г. д-р Параскев Стоянов прави архитектурна скица, по която е направено това ханче, което днес можем да видим. Неговият строеж започва през 1926 г. Тогава самите жители на село Къкрина дават камъни, плочи, чемшири, само, за да просъществува и с общи усилия го изграждат. През 1931 г. отваря врати като музей. Оригиналната кръчма е построена някъде в края на XIX век. 

Снимка: Личен архив/Янислав Цанков