Липсата на работници и ниската субсидия спъват лозарството ни

  • 14 февруари 2020, 14:50
  • Default profile Автор Даниела Стоянова
Medium %d0%a6%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%be

Цанко Станчев се занимава с обработване на лозя и производство на вино от над 40 години. Той е един от най-големите производители на вино в страната, собственик е на винарски изби. На масива му от над 100 дка край Шумен се отглеждат пет сорта грозде – пино ноар, пино гри, шардоне, ризлинг, мускат.

- Г-н Станчев, трудно ли е да се отглеждат лозя в България?

- Лозарството е труден поминък, с който се занимават все по-малко хора и за съжаление лозята са все по-малко. Преди 30 години в област Шумен са се отглеждали масиви с над 60 000 дка лозя, а в общината около 15 хиляди дка. Сега се обработват едва 450 дка в община Шумен. Тенденцията важи за цяла България.

- На какво се дължи това намаляване на хората, които се занимават с лозарство?

- Две са основните причини за намаляване на хората, които са занимават с лозарство в България. Първият проблем е липсата на работна ръка, която да желае да участва в този процес, който изисква време и усилия. Друг основен проблем, който вече е много тежък, е ниската стойност на субсидията, която се дава за отглеждането на лозя. В Румъния субсидията е 200 евро на дка, в България 14,5 евро. Разходите за отглеждане на лозе стават все по-големи от приходите и това прави бизнеса неефективен. Има и лоши години. Миналата година имаше много хубав плод, но бе много малко. Реколтата беше на половина от това, което трябва и разходите превишават приходите от лозята. А цената на виното, което продавам от години е 3 лв.

- Конкурентни ли са български вина на световния пазар като качество и цена?

- На външния пазар, освен най-реномираните марки, цените на виното са между 30 евроцента и 1,5 - 2 евро. Ние имаме конкурентни цени, но липсата на субсидия прави себестойността на една бутилка по-висока. Затова в България се внасят испански вина, чието производство се субсидира от държавата и продажната му цена може да е по-ниска. Това пък убива нашия бизнес. Иначе българските вина са хубави и качествени.

- Какво е нужно на човек, за да се занимава с лозарство?

- Лозето е умна култура, има период на почивка и период на раждане на плод и на зреенето му. Лозето иска не само ръчен труд и работа, но и много ум, за да се отгледа и запази и от него да се произведе хубаво вино. Трябва търпение и воля. Това е вековен поминък и трябва да се запази, въпреки че става все по-трудно. Лично аз съм оптимист и ще продължавам да отглеждам лозя и да произвеждам вино.

В интервюто са използвани въпроси на други медии

Снимка: Даниела Стоянова