Минималната работна заплата е регионален, а не национален проблем

  • 10 септември 2020, 15:41
  • Mini %d0%b8%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0 Автор Иглика Горанова
Medium %d0%bb%d1%8a%d1%87%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d1%80 %d0%b1%d0%be%d0%b3%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2

Всеки септември у нас се води абсурден дебат между работодатели и синдикати "за" и "против" повишаването на минималната работна заплата. Знае се, че нейното повишаване има възпиращ ефект върху заетостта, свързана с малка част от нискоквалифицирани хора, които живеят в региони с много ниска икономическа активност, с малки инвестиции и висока безработица. Проблемът с вдигането на минималната работна заплата не е национален, а регионален. Така коментира пред Kmeta.bg Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, дебатите между синдикати и работодатели за минималната работна заплата у нас.

Позицията на работодателите е, че държавата не трябва да определя административно минималната заплата, както и че в периоди на криза нейното вдигане вреди на заетостта. Синдикатите смятат, че минималната работна заплата трябва да се вдига, за да се повишават доходите.

Според Богданов дебатът като цяло е объркан, защото целият спор се върти около това дали вреди или не вреди на бизнеса минималната работна заплата. Работодателите говорят, че така се пречи на целия бизнес, а синдикатите казват, че искат да вдигнат заплатите навсякъде, т. е защитават политиката на доходите, коменитра икономистът. Според него истината е, че минималната заплата няма ефект в София или в градове, където има повече инвестиции, създават се нови работни места и хората взимат по-големи заплати.

Богданов смята, че въпросът, който трябва да се зададе, е доколко всякакви промени в миналната заплата и свързаните с това прагове влияят върху заетостта в по-отдалечените населени места, където инвестициите са по-малко. Икономистът допълни, че няма консенсус по определяне на някакъв общ механизъм за определяне на минималната работна заплата, който да зависи от различни фактори.

Според него единият вариант е в добри икономически години минималната работна заплата да се вдига с някакъв процент, който да отразява производителността на труда и растежа на икономиката, а в години, в които има икономическа криза, това увеличение да се спира временно. 

Богданов смята, че има и друга възможност - да има различни минимални работни заплати. В регионите, където има висока безработица и е по-добре да има някаква работа, отколкото никаква, да не важи повишението на минималната работна заплата. Но това е трудно изпълнимо чисто политически. Той допълни, че при този вариант е трудно да се обясни защо хората в Трън или Кула няма да получават 650 лв., а 600 лв., независимо, че е очевидно, че за тях е по-добре да работят за по-малко пари, отколкото да са безработни.