Най-качествен е медът, купен директно от пчеларя

  • 18 октомври 2019, 13:33
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium %d0%bc%d0%b5%d0%b43

Емил Янев е на 36 години от Бургас, семеен с едно дете. По професия е компютърен специалист, но от години е превърнал пчеларството в своя втора работа. Той е член на Управителния съвет на Пчеларско сдружение – Бургас и всичките му усилия са насочени към това да върне някогашната слава на качествения български мед.

- Г-н Янев, Вие сте компютърен специалист, но паралелно с това се занимавате с пчеларство. Защо решихте да предприемете тази стъпка и от колко години сте пчелар?

- Нямах никакво намерение да се занимавам с пчеларство, но се случи най-тежкото, което може да се случи в едно семейство – почина баща ми, който притежаваше 4-5 пчелни семейства. В началото наистина нямах намерение да ги гледам, но тогава дойде един роднина и ги поиска, като ми заяви, че аз не мога да се справя с тях и ще ги зарежа. Това така ме амбицира, че вече 10 години се занимавам с пчеларство. Не минава и ден без да съм на пчелините.

- Колко кошера имате и къде са те?

- В момента притежавам 170 пчелни семейства. Разположени са на територията на общините Бургас и Созопол.

- Колко време Ви отне да изградите бизнеса си?

- Първите 2-3 години не бях решил дали това ще ми е бизнес или просто място за отмора, където да разпускам. Защото когато съм сред тях, наистина се отпускам и забравям за ежедневните проблеми. Но малко по малко започнах да ги увеличавам. И когато всичко започна да се развива добре, напръскаха с препарати за растителна защита. Едва спасих пчелите и сериозно се замислих дали да не се откажа. Но отново се амбицирах и започнах по-мащабно да ги увеличавам, като достигнах до сегашните 170 пчелни семейства. Започнах да инвестирам в оборудване, помещения и т.н. Това ми отне 10 години, но още не съм достигнал „тавана” на развитието си и смятам да инвестирам в още машини. За съжаление хора за работа няма и колкото повече се автоматизира производството, толкова проблемите са по-малко. Ако не са приятелите да ми помагат, и брат ми, когато има възможност, трудно бих се справил. Работя основно сам, но за най-голямата хамалогия в пчеларството – центрофугирането на меда, са нужни хора. И тук голяма помощ ми оказват приятели и колеги.

- Доходоносна дейност ли е пчеларството?

- За съжаление не е доходоносно и ако сега трябваше да се захвана с пчеларство, не бих го направил. Инвестициите са големи, разходите също, a възвръщаемостта е бавна. Аз, а и не само аз, не мога да си издържам семейството с такъв брой кошери и ми се налага да работя на друго място. Когато кажеш, че притежаваш близо 200 кошера, всеки си представя, че се занимаваш само с това. Но мога да ви уверя, че печалбата не е толкова голяма и не "броя пари по цяла нощ”.

- Консумира ли се много мед у нас? Какво е търсенето?

- Българинът не консумира много истински мед. Средната консумация на едно семейство в България е 400-500 грама. И това е за година! В големите търговски вериги се предлагат различни "чорби", които са всичко друго, но не и мед. Слагат им цветни подвеждащи картинки с мечета и пчелички, но ако клиентът прочете етикета, ще види че съдържанието на мед е едва 5%. Такива "медове“ са постоянно на промоция и хората ги купуват, защото са евтини. Но в крайна сметка това е едно сладко, което всеки може да си приготви вкъщи на котлона. Мисля, че е крайно време държавата да се намеси и да забрани имитиращите продукти да се продават като мед – да нямат подвеждащи етикети и въобще да не се нареждат на рафтовете с меда. Освен това пазарът ни е залят от мед, внос от Украйна и Китай, а нашият продукт остава неизкупен. Ако се подобри пазарът на дребно и българинът започне да консумира повече истински мед, това, което се произвежда в страната, няма да ни стига.

- А търси ли се българският мед в чужбина?

- Успявал съм, по един или по друг начин, да продам на клиенти в Англия, Норвегия, Германия и винаги са оставали очаровани от качеството на нашия мед. Знаете ли, че България е страната с най-голямо разнообразие на растения и билки в Европа. За това и медът, добит у нас, е уникален! Но както вече споменах, у нас се внасят близо 12 хиляди тона продукт. Това е всичко друго, но не и мед. Той се сортира и се изнася навън като "Български пчелен мед”, а в същото време нашият мед стои неизкупен. Някогашната слава на българския мед вече е изгубена, защото и клиентите навън разбират, че това, което им се предлага, не е качествен продукт. И какво става – заради нашенски тарикатлъци българският мед изгуби позициите и славата си. Но пчеларите нямат никаква вина за това! 

- Как можем да разпознаем истинския мед?

- За жалост единственият начин, по който може да се разбере дали един мед е истински, е лабораторен анализ. Всичко друго е несериозно. Чувал съм много методи за проверка на мед – да го сложиш на салфетка или когато обърнеш буркана, да се образува капка във формата на круша. Но това може да направи и някой имитиращ продукт. Затова най-сигурният начин е да се купува мед направо от пчелар. Първо, защото всеки производител държи на името си и не би подвел клиентите си. И второ, купувайки от него, Вие директно подкрепяте родното производство.

- Вие водите разговори с други хора от бранша, какво Ви споделят те? Какви са основните трудности, с които се сблъсквате – Вие и Вашите колеги?

- Както споменах вече, най-големият ни проблем е реализацията на продукцията и ниската изкупна цена на едро. Но сериозни проблеми създават също пръсканията. Има колеги, чиито пчели всяка година биват тровени и реално никой не взема мерки това да спре. При мен този проблем го няма от няколко години, просто защото имам късмет и случих на разбрани арендатори. Пчеларството е "завод под небето” и сме зависими от времето. Тази година беше много трудна за нас, защото валежите бяха малко, да не кажа, че си беше направо суша. На единия ми пчелин не беше валяло от края на месец май до средата на септември. От там и добивите ни са по малко

- Какво според Вас трябва да се промени в законодателството и каква трябва да е ролята на държавата, за да се променят нещата към по-добро?

- За да се промени нещо в сектора, той трябва да стане приоритетен за държавата. За момента няма индикации това да се случи. Държавата гледа на пчеларството като на второстепенен сектор, чрез който хората си докарват допълнителни доходи, а това не е така. Много колеги издържат семействата си именно с пчеларство. Но най-големият принос на пчелите не е добивът на пчелни продукти, а опрашителната дейност, която извършват. Благодарение на тази им дейност индиректно в икономиката се вливат милиони. Но това до момента не се признава от никоя институция в България.

- Вие самият предприемали ли сте някакви инициативи за разрешаване на проблемите в бранша?

- Както е модерно да се говори последно време, нека да погледнем добрите практики в Сърбия и Унгария. Там около 90% от пчеларите членуват в един единствен съюз. Така думата им се чува, защото този съюз има солиден гръб, осигурен от членската им маса. В тези страни отдавна са забравили за нашите проблеми. При нас това го няма. Тук всичко е разпокъсано и всеки се оправя поединично. Сякаш не сме узрели още за това. Поради тази причина и трудно се прокарва каквото и да било. И въпреки това ние от Пчеларско сдружение – Бургас активно се включваме с редица предложения. Понякога ни чуват, друг път не. От нас тръгна инициатива за забраната на три от най-опасните за пчелите неоникотиноиди. Радостното е, че имаме съмишленици и не сме сами в тази си дейност. Обединили сме усилия и с останалите работещи пчеларски сдружения в страната.

- А какво бихте казали на хората, които са далеч от Вашата работа. Какво искате да знаят те за пчеларството и за пчелите?

- За мен наистина е много важно хората да разберат значението на пчелите и къртовския труд, който ние полагаме по пчелините, за да достигнат пчелните продукти от кошера до техните домове. Работата ни е такава, че и в студ, и в дъжд, и в пек сме по пчелините. Затова на мен лично ми е обидно, като чуя от някого думите: "Е, какво толкова правиш по тези пчели, да не ги пасеш“  или "Много ти е скъп медът“. Малко хора си задават въпроса какви усилия ни коства, докато стигнем до момента да извадим продукцията. Но тук отчитам и нашата вина – на пчеларите, защото малко разговаряме с клиентите си, малко обясняване за нашата работа. Аз лично с радост отговарям на всичките въпроси на моите клиенти и това определено ми носи дивиденти. Защото клиентите оценят вниманието, което им отделяш. Не остава незабелязано и старанието, което отделям за презентацията на продуктите ни. И като завършек  искам да призова хората да взимат мед само от пчелари, защото така директно подкрепят тях и техните семейства.