НБУ: Студентите трябва да работят по реални бизнес казуси

  • 25 август 2020, 08:15
  • Default profile Автор Джейн Димитрова
Medium %d0%9d%d0%91%d0%a3

Броени дни остават до 31 август - крайния срок за подаване на проекти от страна на студенти в националната кампания на Портала на българските общини Kmeta.bg "Моята професия, моето бъдеще".

Всеки студент у нас има шанс да впечатли 9 големи компании, като разработи проект по зададена тема. Най-добрите стратегии ще си поделят награден фонд от 18 000 лева. Така младите специалисти могат да покажат знанията и креативността си, като направят проект за реална бизнес среда. 

С мащабната инициатива КМЕТА.bg ще подпомогне развитието на българския бизнес и ще даде рамо на талантливите млади специалисти да бъдат открити от най-подходящия за тях работодател.

Инициативата е в партньорство с 29 утвърдени български университета, 9 големи компании, а патрон е Министерството на труда и социалната политика. 

Kmeta.bg разговаря със заместник-ректора по международната дейност в Нов български университет (НБУ) - гл. ас. д-р Димитър Трендафилов. Той е преподавател по маркетинг и бранд мениджмънт в департамент "Икономика“.

За участието в кампанията и какви са ползите от нея за студентите отговори ни дадоха и Ирена Павлова-Попова, директор на Центъра за кариерно развитие и обучителни ресурси на НБУ и д-р Христо Чукурлиев, директор на Централната университетска администрация на НБУ и член на Настоятелството на НБУ.

- Защо Нов български университет подкрепи капманията на KMETA.bg „Моята професия,

моето бъдеще”?

Ирена Павлова-Попова: Нов български университет е бил отворен към смислените и иновативни кампании и инициативи и винаги ги е подкрепял. Кампанията на KMETA.bg „Моята професия, моето бъдеще” е насочена към младите хора. Нейната основна цел е да развива творческия

потенциал и да даде поле на изява на бъдещите специалисти. Инициативата дава шанс на талантливите младежи да се изявят, да бъдат забелязани и да установят бъдещ професионален контакт с работодателските организации по нетрадиционен начин.

Ирена Павлова-Попова

Нов български университет вярва, че е изключително важно студентите да имат възможност да

работят по конкретни реални казуси, предоставени от бизнеса още по време на своето

университетско образование. По този начин те развиват своите умения: да общуват правилно,

да работят в екип, да управляват времето си, да взимат решения. Тези умения стават все по-

важни и ключови за успеха в глобалния и комуникативен свят, в който живеем.

Гл. ас. д-р Димитър Трендафилов: Доколкото висшите учебни заведения са места, в които се кове бъдещето на националната икономика посредством изграждане на млади и перспективни професионалисти, мисля, че беше задължително да предоставим тази възможност на студентите. Особено високо оценяваме възможността кандидатстващите не само да представят свободно своите идеи, но и да трупат опит в контакти с бизнес организации, да развиват предприемаческо мислене и дух, да не се притесняват да поставят всичко под съмнение и да предлагат смели решения. Времената много се промениха и образованието би следвало да наблюдава тенденциите отблизо.

Всъщност това е сериозна отговорност и трябва да е според приоритетите, що се отнася до управление на образователната услуга изобщо. Нямам съмнения, че в НБУ се справяме много добре, предвид факта, че създаването и развитието на програмите ни се координират с различни представители на реалната икономика и ги съобразяваме с резултатите от разнообразни обществени проучвания. В тази връзка отварянето на границите между академичната, бизнес и публичната среда е напълно в синхрон със съвременните изисквания и най-вече с очакванията на самите студенти, което, както сами разбирате, прави задачата ни предизвикателна, но и в последна сметка ползотворна.

- Студенти разработват проекти по зададени от 9 големи компании теми в кампанията "Моята професия, моето бъдеще". Кои са плюсовете за университетите и за младите кадри от такава инициатива?

Ирена Павлова-Попова: Основен приоритет в обучението на нашите студенти е не само  солидната теоретична подготовка, но и надграждането й с практически умения и компетенции, добивани в реална бизнес среда, чрез множество осъществени практики и стажове.

Връзката „бизнес - образование” са взаимно свързани и много важни за всички участници в

този процес.

През последните години Нов български университет изгради успешни партньорства с водещи организации в страната от различни браншове. Всички те намират активно участват във форум „Кариери и студенти“, като даваме шанс на студентите ни да избират стажове и подходящи работни места свързани с успешната им професионална реализация.

Инициативата "Моята професия, моето бъдеще" е едно допълнително продължение и

надграждане в тази насока. Предизвикателство на бъдещето ще е намирането на кадри не

само със знания в конкретна област, а и с развити практически умения и компетенции.

Гл. ас. д-р Димитър Трендафилов: Възможността студентите да се представят със свежи и полезни идеи е добре дошла както за тяхната подготовка в съответната специалност, така и за самочувствието им изобщо. От личен опит като преподавател и организатор на сходни инициативи на полето на маркетинга, знам, че непрекъснатото стимулиране за участие в конкурси, контактът с мислещи в същата посока връстници, както и трупането на преки впечатления от практиката работи отлично в полза на младите специалисти и работодателите веднага забелязват ентусиазма, уменията и най-вече желанието за развитие у онези, които са участвали в състезателни формати, правили са презентации пред бизнеса, обмисляли са решения по реални проблеми и т.н.

От казаното следва, че по един или друг начин ще поставят важна „червена точка“ в биографията си, ще са по-уверени при кандидатстване за определена работна позиция, ще са по-ориентирани в коя сфера или сред кой списък от компании да търсят реализация. За университетите пък подкрепата и или организирането на подобни инициативи е ясен сигнал към студентите, техните родители и по-широкия кръг публики, че са платформа за развитие и в крайна сметка се променят към по-добро.

- Необходима ли е по-тясна връзка между университетите, подготвяните от тях кадри и

бизнеса? В каква посока може да се развива?

Ирена Павлова-Попова: Задълбочаването на сътрудничеството между работодателските организации и висшите учебни заведения би помогнало за представянето на по-добро образование и възможности за практика на младите хора, което да ги подготвя по-добре за бъдещата им професия.

Работодателите засилиха контактите си с университетите. Инвестират се все повече усилия за

случването на повече проекти, с които даваме шанс да се приложи наученото на практика.

Гл. ас. д-р Димитър Трендафилов: Тази връзка е задължителна, затова въпросът би следвало да бъде защо тя е толкова слаба и за нея се говори като за нещо много екзотично. Времената на изолация на висшите училища в кулите от слонова кост, както твърди клишето, отдавна са отминали в развитите общества и икономики, и всички ние вече знаем примери, най-вече от технологичния сектор, за колаборации с огромен успех. Понастоящем говорим за фундаментални принципи на мулти- и интердисциплинарност, които не могат да се приложат на практика без постоянни сътрудничества между бизнеса и университетите.

Последните са идеалните лаборатории за експерименти и трупане на ново знание, което да получи приложение в реалната среда – било то като отделни продукти, клиентски услуги, подобряване на производствени или управленски процеси, подобряване на градската среда, установяване на устойчиво развитие на дадено производство и пр. и пр. Не е някаква особена новост, че висшето образование вече не е „даскалуване“, или поне не е така за голяма част от предлагани програми, а фасилитиране (съдействане) и модериране на обучението според интересите и нуждите на студентите, понякога дори на индивидуално ниво.

В повечето време ние насочваме потоци от знание към конкретните студенти и работим заедно с тях, за да се учим взаимно. В никакъв случай масовото образование не дава необходимите резултати и именно висшите училища трябва да бягат от уравновиловката. Те би следвало да съдействат на „външната среда“ да открива таланти, нови решения и плодотворни сътрудничество в дългосрочен план, както и да помагат на студентите да открият и развиват своя потенциал. Това не е трудно да се случи.

- През последните години бизнесът във всички сектори се оплаква от липса на кадри. Как

талантливи млади специалисти да бъдат откривани от бизнеса?

Гл. ас. д-р Димитър Трендафилов: Непрекъснато чувам за тези оплаквания и ако мога да съм напълно откровен, дори съм малко раздразнен от тях. Проблемът, разбираемо, е доста по-широк, отколкото само ако го сведем до отношенията индустрия-образование, тъй като все още много млади хора заминават зад граница и не се връщат след получаване на образование или някаква професионална квалификация там.

Отговорът на въпроса „как“ да се откриват нужните специалисти обаче е в силна корелация с отговора на въпроса „къде“ да се случва това. Не искам да казвам, че единственото място е университетът, но е сигурно, че връзката между бизнеса и способни млади специалисти може и се осъществява най-добре в него. Длъжен съм да го споделя, защото съм пристрастен, но се питам къде иначе да се случи това? В бюрата по труда ли? Напротив, трябва да се борим колкото се може по-малко млади хора да се намират там.

Гл.ас. д-р Димитър Трендафилов

Дори ще отида още надалеч, като провокирам бизнеса с коментара, че „как“ е процес, в който компаниите са длъжни да участват възможно най-често и най-активно, а не да чакат. Специалистите не се създават от нищото, нито пък само с предписания на хартия какво трябва да съдържа една бакалавърска или магистърска програма, за да е адекватна на пазара на труда.

Обучение чрез дейности, проекти, стажове и симулирани ситуации са главните елементи на единствения ефективен механизъм, който трябва и можем да постигнем само в сътрудничество между двете страни. В реалния контакт помежду ни ще се разкрият нешлифованите диаманти. Много студенти дори не знаят какво точно им се отдава и върху какво е най-подходящо да фокусират усилията си, докато не попаднат в подходящата обстановка и не се сблъскат с подходящите хора, ситуации и въпроси. Наивно е да се мисли, че със стъпването си в университета те вече са си изковали кариерния път, въпреки избора да следват конкретна специалност.

Ирена Павлова-Попова: Необходимо е създаване на добри условия за бързо навлизане на младите хора с потенциал чрез организиране на съвместни инициативи между бизнеса и образованието.

Бъдещите млади професионалисти могат да достигнат до желания работодател по няколко

пътя - чрез организиране на кариерните форуми, които се оказват добра възможност за

свързване на бизнеси от различни сектори със заинтересовани кадри.

Чрез организиране на съвместни събития, лекции на хора от бизнеса по релевантни теми с участието на студентите.

Нов български университет за седма поредна година организира „Рекламна академия“. Това е

формат, който позволява в рамките на 4 дни студенти и ментори от бизнеса да работят по

реални бизнес казуси. Отличилите се имат възможността да намерят стаж или работа в

компания рекламодател или агенция.

За навременни, дългосрочни и всеобхватни резултати се изисква съвместна работа между

работодателските организации и образователните институции.

- Какви са предизвикателствата пред НБУ в началото на новата учебна година?

Д-р Христо Чукурлиев: Непосредственото предизвикателство е как ще започне учебната година заради противоепидемиологичните мерки и страховете на хората. 

Д-р Христо Чукурлиев

То включва както технологични предизвикателства, така и методологични. Разликата в подхода към информацията и знанието между различните поколения на преподавателите и студентите е всъщност едно от основните предизвикателства и кризата с Ковид-19 сякаш парадоксално помогна много, защото накара преподавателите да ползват повече възможностите на дигиталните технологии.

Всичко, до тук казано, ни води до основното предизвикателство – как да се променяме адекватно със заобикалящата ни среда, без да правим компромиси с мисията на университетското

образование.

- Въвеждате ли нови иновативни подходи?

Д-р Христо Чукурлиев: Този въпрос, сякаш не изисква отговор, защото го съдържа в себе си. Но това “да” е малко по-сложно. Иновативният подход съдъжа два основни компонента – нова технология, но и ново ноу-хау как тя да се ползва. Ако цял живот сте управлявали автомобил нисък или среден клас и в един момент съдбата ви предостави мощен автомобил от най-висок клас – можете да се научите как да го управлявате пълноценно, но също така можете да продължите да го карате като стария си.

Разбирате, че ако пренесем методиката на преподаване от преди дигиталните технологии върху техния потенциал, няма да постигнем много.

Средата за електронно обучение, която по неволя, стана основна през последния семестър и вероятно ще продължи да играе важна роля постави пред преподавателите и студентите много въпросителни. НБУ въведе електронната форма на обучение активно в живота на университета още в 2008 г. Не сме спирали да въвеждаме иновативни подходи. Стремим се към тяхното пълноценно осмисляне и използване, което изисква непрекъснато да се учим.

Гл. ас. д-р Димитър Трендафилов: Това е в характера на нашия университет, доколкото студентът винаги е бил център на внимание и услугите ни са се модифицирали спрямо него или нея. Онлайн базираното обучение, например, ни най-малко не беше изненада за нас, но не бива да бъркаме това удобство с методиката на обучение, която е много по-важна, предвид смисъла на вашия въпрос.

Съвсем скоро, във връзка със стартиралото участие на НБУ в европейския университетски консорциум „Алианс на европейските реформаторски университети“, ние ще засилим не само научно-изследователското си сътрудничество с партниращите университети, което ще включва и по-голямо участие на студентите от всички образователни нива, но и ще се ориентираме още по-осезателно към обучение фокусирано върху решаване на проблеми, работа в екип и интердисциплинарност.

Програмата на консорциума включва също и засилена интеграционна политика по отношение на привличане на бизнеса, местната администрация и други университети в общи проекти, което съответства напълно на посоката на разработване и установяване на едно по-практическо образование, отворено още от първия учебен ден към обществото и неговите предизвикателства. Ще повишим капацитета на международните мобилности, ще въведем по-засилено езиково обучение и ще направим учебната си среда още по-атрактивна и технологично издържана.

Към всичко казано добавям не надеждата, а очакванията си повече представители на бизнеса да се присъединят към нас в сътрудничество под различни форми, които ще резултират в повишаване качеството на образованието и ще накарат повече млади хора да остават в страната, имайки цялото самочувствие, че получават от НБУ пълноценна европейска диплома.