Не получаваш нищо наготово, независимо от каква националност си

  • 31 януари 2020, 12:07
  • Default profile Автор Мария Димитрова
Medium kirilm

Българинът Крил Мирков и екипът, работил по проекта на Ридли Скот спечели престижната награда за визуални изкуства на Световната асоциация за визуални ефекти Visual effect society (предшествениците на Оскарите). Мирков взе приза за проекта Oustanding Vissual Effects in a Commercial - "Hennessy: The seven worlds". Какво е чувството да застанеш рамо до рамо до режисьора Ридли Скот? Има ли значение националността за успеха и каква е неговата цена? Коя е основната разлика за вас между страните в Западна Европа и България? Отговорите на тези и още въпроси научихме от разговора ни с талантливият софиянец, който живее, работи и се развива в Лондон.

- Г-н Мирков, с какво точно се занимавате?

- Работя за MPC (Moving Picture Company) в Лондон, едно от най-големите и успешни студия (за визуални ефекти) в света, като VFS Supervisor. VFX означава - визуални ефекти, т.е. накратко, всичко, което не може да се снима на живо, но трябва да изглежда напълно реално и необходимо за успешното разказване на историята. Всички тези визуални ефекти се създават на компютър, независимо дали ще е филм, реклама, музикален клип, видео или документален филм. 

Ot Avengers (Отмъстителите) и Matrix (Матрицата) до Godzilla и Lion King (Цар Лъв 2019). И почти не можеш да видиш реклама без визуални ефекти. Сега те са навсякъде и на-добрите са тези, които не забелязваме. Страстта ми към визуалните ефекти се зароди още когато бях на 17 години като хоби и се превърна преди три години в моя професия.

- Защо избрахте именно тази професия? Какво ви дава тя?

- Честно казано, фазата на избиране на професия при мен отсъства. Това беше един вид дълъг и естествен процес, който се надграждаше и усъвършенстване с времето с натрупване на нови знания и опит. Не си спомням да съм мислил за нещо друго, освен анимация и до ден днешен това ми носи голямо удоволствие и усещането не се променило. Радвам се когато видя, че хората харесват и се наслаждават на нещата, които ние създаваме и това ми напомня за времето, когато аз гледах нещо с визуални ефекти (анимация), и оставах с отворена уста и в пълен шаш от възторг.

- От къде сте родом, къде сте учили и кога заминахте за чужбина?

- Роден съм в София и живях там докато през 2000 г. майка ми се омъжи и заедно с нея и сестра ми заминахме за Дюселдорф. Завърших гимназия и след това филмовата академия в Лудвигсбург. 

- Кое е най-трудното, най-голямото предизвикателство, когато живееш в чужбина?

- Трудности имах само първите няколко месеца след като пристигнах. Не знаех немски, а започнах направо да уча в гимназията. Посещавах частни уроци и ползвах английски. Според мен, успях много бързо да се интегрирам, за което ми помогна вторият ми баща. Също така пътувах често до България и имах връзка с приятелите си и с близките за мен хора. Поддържането на този баланс, особено в началото, беше изключително важно за мен.

- Как гледат на вас колегите Ви щом разберат, че сте от България? Какво знаят те за страната ни?

- До сега не ми е направило впечатление да ме гледат по различен начин, след като разберат, че съм от България. Повечето от моите колеги и някои от моите приятели са били в България и имат добри впечатлениея и хубави спомени, и имат желание отново да я посетят. Но никога не съм имал или преживял негативно отношение или реакция.  

- Как стигнахте до тук – да бъдете номиниран за една от престижните награди на Visual effect society?

- Това е втората ми номинация. Разбира се, това е екипна работа, но в номинациите обикновено са посочени 4 имена. Преди две години бях номиниран с дипломната ми работа. Бях изключително развълнуван. Номинацията и наградата на VES, е на-голямата награда в нашия бранш и всеки един артист - специалист в областта се стреми поне един път в кариерата си да я получи. Тя се печели трудно и е изключително ценна. Това е огромна чест и огромна отговорност. И сега всичко това се повтаря отново със същите вълнения и емоции.

Мисля, че едно от важните неща за успеха е да харесваш това, което правиш и да го правиш с удоволствие. От голямо значение е и атмосферата, в която работиш, както и хората, с които работиш. Най-добрите и успешни проекти се получават, когато си в екип от хора, които преследват същите цели и имат същата страст към постигане на целта.

- Има ли значение националността за успеха?

- B нашата професия работят хора от цял свят. В случая не е важно от къде си и каква националност си. Някои са талантливи, други имат повече шанс, но накрая всичко зависи от самия теб според мен. Никой не получава нищо наготово, а възможности изникват постоянно, независимо каква националност си.

- Коя е най-голямата ви победа?

- Победите тепърва предстоят, но мога да кажа, че да превърнеш хобито си в професия е първата стъпка към успех и голяма лична победа.

- Коя е най-голямата награда за вас?

- Зависи. Голяма награда за мен е да спечеля VES или Oscar, но това по-скоро е цел. За мен по-важно е да имам повече успешни проекти с доволни клиенти, добри отзвуци и хубави реакции - това е, което ме радва най-много. 

- Колко струва успехът?

- Дълги работни дни, безсънни нощи, упорит труд, малко свободно време… така ми се струва, че трябва да отговоря, макар, че това за сега не ме е притеснявало и съм го правил с удоволствие.

- Работили сте с големия режисьор Ридли Скот. Как стана това? Какво е чувството да застанеш рамо до рамо до такъв човек?

- Изненадващо и вълнуващо беше за мен да попадна в такъв екип само след година и половина работа във фирмата. Работата с Ридли Скот е на много високо професионално ниво. При всички срещи, макар и да имахме време, разговорите бяха само и предимно за работата, строго професионални и съсредоточени в рекламата. Той е много визуален, когато обсъждаме резултатите или отделните сцени или дори когато нещо не му харесва, той взима молив или химикалка, понякога и ножици и рисува кадрите, изрязва формите и в крайна сметка, това е начина му на общуване. 

Чувството е неописуемо - голяма чест, но и огромна отговорност. Това е най-трудният и напрегнат период от моята кариера, свързан с много работа и трудни решения. А и това, че работиш с легенда на Холивуд, не го прави по-лесно. 

- Какви са вашите цели в тази сфера? Към какво се стремите?

- Моята голяма мечта беше, един ден да получа званието VE Supervisor, а това стана официално преди един месец, малко след завършването на проекта с Ридли Скот, което, за мен означава, че съм си свършил добре работата. Никога не си го представях, че е възможно да стане толкова бързо. Реално съм постигнал мечтата си твърде рано, макар и не много лесно и това води до нови предизвикателства. Вече очакванията към мен са по-високи и трябва да полагам много усилия, за да задържа нивото и всъщност това е моята цел и мечта, да продължа да работя на подобно ниво и занапред. 

- Коя е основната разлика за вас между страните в Западна Европа и България?

- Може би разликата е в дисциплината и стандарта, както и във възможностите, които получаваш.

- Липсва ли ви родината? Какво ви липсва?

- Липсват ми роднините, по-специално баба ми, липсват ми приятелите. Но сега комуникациите са на съвсем друго ниво и аз често контактувам с тях чрез социалните медии. Чувам се с баба ми почти всяка вечер. По-рано пътувах често до България, докато сега ми е малко трудно, времето ми е ограничено. Обичам българската природа и като малък често сме обикаляли страната с майка ми. Харесваше ми това, че всичко е някак си наблизо и много красиво - и морето, и планините... 

- Бихте ли се върнали тук?

- Разбира се, че бих се върнал. Аз просто последвах семейството си като дете. Израснах и учих в Германия, сега работя в Англия и често ми се налага да пътувам в други държави.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Обичам да поддържам формата си с Calisthenics, това е един вид workout, т.е. работа на открито, при която тренираш тялото си предимно на лостове и висилки. Също така, преди известно време започнах да се уча да свиря на барабани, даже си купих един електронен комплект. През лятото играя тенис. Често, след работа и предимно в петък обичам да излизам с колеги и приятели. Лондон предлага много и различни начини за забавление, боулинг, darts, shuffleboard, тенис на маса. За мен е много е важно да имам алтернативи след работа, занимания, чрез които мога да се отпусна, особено след 11 часов работен ден, предимно пред компютъра.

- Кое е любимото ви място в UK? А в България?

- Честно казано ми е малко трудно да определя, кое ми е любимото място в UK, защото още не съм имал възможността да го опозная. А в България любимото място ми е при баба ми, в Софи