Невъзможна любов разцепила скалата с Мадарския конник

  • 31 юли 2019, 19:55
  • Default profile Автор Даниела Стоянова
Medium %d0%9c%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b0

Богата история, разнообразие от археологически паметници, красива природа, вълшебна сили и енергия и уникален скален релеф – Мадарският конник. Археологическият резерват се намира на 18 км от Шумен, а в близост са и старите български столици Плиска и Велики Преслав.

През цялото време на своето съществуване Мадара е култов център. Магическото излъчване на величествените скали привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Затова говорят останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви изградени след приемане на християнството през ІХ век. През ХІV век тук е създаден най-големият в България скален християнски манастир с над 150 килии и скални църкви. Резерватът е забележителен и с изключителните си природни дадености – величествени скали и пещери, извори, разнообразна флора и фауна с редки видове.

Изсеченият върху отвесна скала на височина от 23 м Мадарски конник е един от центровете на това култово място. Размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле.

Различни са тезите за това, кой е конникът на скалата. Различни са историите, легендите и преданията, свързани с магическото място край Мадарските скали и Мадарския конник.

Според едно от преданията латински (римски) цар паднал от скалите на платото докато ловувал. Близките му решили да го увековечат, като му направят паметник и поръчали на майстори да издялат образа му в скалите.

Друга легенда за конника придобива по-голяма популярност, защото е свързана с невъзможна любов. Разказът обяснява как се е появила голямата пукнатина в скалата, където е изсечен конникът.

Легендата разказва, че Ханът искал да покаже уважението си към войните конници, като в тяхна чест трябвало в скалата да бъде издялкан конник.

Ханът разгласил, че търси майстор, който да изсече воин на кон на 100-метрова скала. Въпреки че желанието на владетеля се разнесло на длъж и шир, така и никой не се престрашил да се заеме със задачата. Един ден обаче се явил майстор от славянски произход, който бил готов да издялка конник върху скалата. Ханът се зарадвал и позволил на славянина да покаже майсторлъка си.

Ханът имал дъщеря, която щом зърнала красивия славянин, се влюбила в него. Младежът също отвърнал на нейните чувства и двамата решили да се оженят. Когато работата на майстора приключила, той и дъщерята на хана разкрили, че са влюбени.

Но на владетеля не му се понравило дъщеря му да вземе за мъж славянин и се противопоставил на младите. Тогава в изблик на отчаяние дъщерята на хана скочила от пропастта, а скалата с конника от мъка се пропукала.

Тази легенда описва в един от разказите си и Ангел Каралйичев.

„Мадарска легенда“ завършва така:


„Тогава майсторът погледна смело хана в очите и заговори:

— В десницата си, господарю, ти държиш един меч, което е страшило за враговете, а с лявата прегръщаш едно момиче, по-скъпо от всички земни съкровища. Дари ме с лявата!

Сам се върна хан Омуртаг в Плиска, сам влезе в двореца и не знаеше къде да седне от мъка. Когато вечерта пристигнаха старите боили Да целуват ръка на своя хан и да се веселят на трапезата му, те попитаха къде е дъщеря му — да им подаде златните чаши.

С помътен поглед ханът се дигна, потърси с очи бързоходеца и му пошепна:

— Иди да върнеш дъщеря ми! Донеси ми главата на майстора!

В полунощ проточено запяха първи петли. Със сухи очи дъщерята на хан Омуртаг наливаше и черпеше беловласите военачалници. Сърцето й беше угаснало в гърдите и не трепваше. Сърцето и беше мъртва птица.

А на утрото, преди да заблести росата по крайчеца на листата, преди да се търкулнат колите между кръстците на дунавските ниви, едно момиче в бяла одежда, поръсена със зелени звезди, се качваше по стъпалата, що се виеха между скалите към крепостта.

Излезе девойчето горе, обърна се към слънцето, прошепна нещо и се хвърли.

Когато падна, скалата сякаш се пропука, от долу до горе, а ездачът изтърва копието си…“


 

Гласувайте за "Кмет на годината" за мандат 2015-2019 ТУК!