Остров Св. Анастасия имал две подземия с много тайни

  • 02 август 2019, 20:05
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium %d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2 %d0%a1%d0%b2. %d0%90%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%8f3

С всяка изминала година остров Св. Анастасия, намиращ се в Бургаския залив, привлича все повече туристи.

Различни легенди и истински истории придават на малкото късче земя необикновен мистичен облик. 

Местни хора разказват, че в миналото, когато на острова имало действащ манастир, пирати го нападнали. Причина за това било златно съкровище, заровено от страшен пират.

Монасите се затворили в островната църква и се помолили на Света Анастасия да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която потопила пиратския кораб. Неговите останки се вкаменили близо до брега на Острова, където могат да бъдат видени и днес.

Освен вкаменения пиратски кораб, на „Света Анастасия” има още две скални образувания - Гъбата и Дракона. Според преданията Гъбата е всъщност погребан монах.

Друга легенда разказва, че едни от най-великите мореплаватели в историята - викингите, също са достигали до бреговете на острова.

Бургазлии вярват, че на „Св. Анастасия” се случват и чудеса. Те разказват истинската история за пиян капитан на влекач, който пада от много висока отвесна скала, но по чудо оцелява и остава невредим.

Според някои островът има две подземия, криещи много тайни. До момента обаче те не са открити, тъй като входът им е бил много добре замаскиран.

Най-ранното човешко присъствие на острова е засвидетелствано през епохата на късната античност (IV-VI век). Доказателство за това е обилният керамичен материал, открит при подводните проучвания, проведени през 1973 г.

Oстров Света Анастасия за първи път е нанесен върху картата на Черно море от холандския картограф Николаос Витсен през последното десетилетие на XVII век.

Манастирът  „Света Анастасия Фармаколитрия (Лечителка)” е единствената островна обител в България, част от която е запазена до наши дни. През Средновековието такива свети убежища е имало на созополските острови „Свети Иван”, „Свети Кирик” и „Юлита” и на остров „Свети Тома”, но сега от тях има само археологически останки.

Най-ранните данни за съществуването на обителта са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и неколкократно е бил нападан от пирати.

Островът е известен още и като българският "Алкатраз". Църковната обител просъществува до 1923 година, когато манастирът е превърнат в затвор. Там са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава тогавашното правителство да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени.

След атентата в софийската църква "Света Неделя“ през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. В тяхна памет едно от крилата на манастира по-късно е превърнато в музей.