Павел Бобеков - единственият журналист, станал премиер

  • 15 април 2016, 11:07
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 57786714 326a 8208

Преди 140 години България се сдобива с първото си правителство. В хода на Априлското въстание в Панагюрище се създава Военен съвет, останал в историята като Привременно правителство. То е главен ръководен орган на независимата власт в IV-ти революционен окръг и се състои от Павел Бобеков— председател, Найден Дринов, С. Хаджикирилов, Ф. Щърбанов, П. Щърбанов, Искрьо Мачев, Захари Койчев, Т. Влайков, Марин Шишков Юруков, Кр. Гешанов, Иван Джуджев и Петко Мачев. Някои по-родолюбиви съвремени историци възприемат съществуването му като първи министерски съвет в историята на Третата българска държава.  


Пътят от бедно семейство в Панагюрище до водач на Априлското въстание


Един от най-колоритните представители в него е председателят му - Павел Бобеков. Роден на 26 октомври 1852 г. той израства в бедно панагюрско семейство. От четирите деца в дома им, Павел е най-големият. Въпреки оскъдицата Бобеков успява да завърши местното класно училище при учителя Найден Попстоянов, като един от най-добрите ученици. През 1864 г. заминава за Цариград, където продължава обучението си в Робърт колеж. Шест години по-късно, през 1870 г. младият панагюрец се записва в султанското военно-медицинско училище в Цариград. Там се сприятелява с Атанас Шопов от Панагюрище и Стефан Бобчев от Елена. В училището учат и други българи, които вземат активно участие в обществено-културния живот на българите, живеещи в мегаполиса. Именно в такава среда се формират политическите и революционни възгледи на Бобеков.


През 1874 г. той е принуден да напусне медицинското училище, за да се притече на помощ на майка си в издръжката на осиротялото (след смъртта на баща му) семейство. Със солидна за времето си подготовка, знаещ френски, гръцки, руски и вероятно английски език Бобеков склонил на молбата на съгражданите си и става главен учител на Панагюрското класно училище. Малко по-късно е избран и за председател на местното читалище. Благодарение на културата си, добрия характер и педагогически такт той бързо спечелва сърцата, както на учениците си, така и на родителите им.


Заради Бобеков Панагюрище измества Пловдив като ръководен център на IV революционен център


След пристигането на Бенковски в града във възстановения Панагюрски революционен комитет влиза и Бобеков. Благодарение на авторитета, с който се ползва, той е избран за ръководител на комитета. Може да се каже, че до голяма степен Бенковски и Волов се спират на Панагюрище като революционен център на мястото на Пловдив, благодарение на качествата и дейността на Бобеков. След разгрома на въстанието той се спасява, преминавайки във Влашко. Месеци по-късно го срещаме и като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. 


Бобеков е първият главен редактор на първия български всекидневник



Само 6 дни преди обявяването на Руско-турската освободителна война, на 6 април 1877 г., в Букурещ започва да излиза първият български всекидневник “Секидневний новинар”. Изданието, чийто главен редактор става Павел Бобеков се печатало в малък формат и имало обем от 4 страници. Въпреки това в него се представяли на българските читатели "сичките дневни новини". С началото на бойните действия на юг от река Дунав вестникът започнал да отразява максимално бързо и обективно случващото се на фронта, като за целта умело се възползвал от услугите на популярната по онова време френска агенция "Хавас". Любопитно е да се отбележи, че на страниците на "Секидневний новинар" за първи път е публикувана и песента на Никола Живков "Шуми Марица", която много скоро се превърнала в химн на българското опълчение. За жалост безпаричието не позволило на вестника да просъществува дълго и след отпечатването на 50 броя всекидневникът престанал да излиза. 


"Умирам, майко, спокоен, че бях честит да видя България свободна", били последните думи на революционера


След обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Бобеков постъпва доброволец в руската армия и е зачислен при щаба на генерал Гурко, но край Търново заболява от тиф и на 29 октомври 1877 г. умира в ръцете на майка си. Последните му думи били: „Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дълга към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължах!“



Паметникът на Павел Бобеков във Велико Търново, на който са изписани част от предсмъртните му думи


Гласувайте в конкурса "Кмет на месеца" ТУК.