Петдесетница е - рожденият ден на Христовата църква

  • 16 юни 2019, 10:01
  • Default profile Автор Цвета Иванова
Medium rusalii 22

Днес е голям църковен празник – един от 12-те най-тачени православни дни - Петдесетница, когато честваме рождения ден на Христовата цъкрва. На този ден Исус Христос основава своята църква, изпращайки Светия дух на земята.

В народните вярвания петдесетият ден след Възкресението се свързва с представата за божественото семейство – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. Троици има в древноиндийската, вавилонската, египетската, древногръцката реилгии. Днешният е първият ден, посветен на светата троица. В православния свят той получава популярност през седми век. Славяните обогатили празника като го свързвали с почит към растителните духове и мъртвите. Те първи започнали да украсяват домовете си със зеленина.

След Петдесетница започват т.н. русалски дни. Затова понеделникът – Свети Дух, в Северозапада наричат още Русаля, а цялата седмица след него – русалска. През тези дни хората отдавали почит на митичните същества - самодиви и русалки. Украсявали домовете си с орехови листа и  изпълнявали различни игри, които имали магически свойства. В селищата около Лом и на отсрещния румънски бряг до днес е запазен рядкосрещан обичай - Калуш. В Румъния имат и фестивал, посветен на този обичай.

Калушът е атрактивна игра, в която участват мъже, родени през русалската седмица. Те трябва да бъдат здрави, игриви, добри и  честни и да постили през последните три дни. През цялата русалска седмица обикалят в предобедно време из съседните села. Когато ги видели, местните се провиквали: идват калушарите. Дружината им водел главатар, наричан ватафин. Това звание се предавало по наследство на най-големия син. Само водачът знаел какви билки трябва да се наберат, какви заклинания да се казват. На главата си носел калпак, закичен с китка от билки. По навуащта си имал дрънкулки, които издавали характерни звуци. Калушарите играели с тояга, пазена в дома на ватафина. С една и съща тояга играели по 20 години. Имали си и несменяем свирач – на кавал, гайда, дудук.

Калушарите имали хуманна мисия – да излекуват някой болен човек. Те отивали в дома му и започвали да играят около него. Ватафинът носел вода с билки в ново гърне и нова зелена паница. Паницата с вода, примесена с билките, оставяли до болния. Когато той стане, пие от водата и побягва. На неговото място падат двама-трима калушари, омаяни от билките на ватафина.

През последните години обичаят печели популярност на прегледи и фестивали. Състави от село Златия, община Вълчедръм, са го представили и в Румъния. В северната ни съседка той е още жив не само на фестивални сцени, но и в живота на селата около Дунав.   

Гласувайте за Конкурс "Кмет на месеца" за юли на тема "Спортно лято" ТУК!