Поляци и румънци спасиха летния сезон у нас

  • 02 октомври 2020, 12:08
  • Default profile Автор Мария Димитрова
Medium img 0280

Коронакризата удари целия бизнес в световен мащаб. Сред най-пострадалите сектори е туризмът. Осезаемо това се вижда при туроператорските фирми, които трудно успяват да издържат финансово и да удържат позиции на пазара. Как се оцелява в таката ситуация? Как изглеждаше картината това лято по родните морски курорти? Спасен ли е все пак сезонът? Как най-ефективно ще се възстанови браншът след пандемията? Отговорите на тези и още въпроси Kmeta.bg потърси от Димитър Попов, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). 

- Г-н Попов, как оценявате изминалия летен сезон в туризма? Успяхме ли да го спасим и какво е неговото състояние сега?

- Спасява го вътрешният туризъм – къщите за гости в провинцията, малките хотели по Южното черноморие, хижите, СПА хотелите и т.н. За тях сезонът е спасен. Но какво правим всички останали? Градските хотели, големите хотели, които работят изцяло с чужди туроператори? Там е пълна катастрофа. България е с положителен туристически баланс – т.е. приходите, които внасят чуждите гости у нас, са повече, отколкото българите внасят. Не можем да говорим за спасен сезон при почти пълна липса на международен туризъм. Всичко е епизодично. Започват чартъри от Германия, после спират... от Великобритания изобщо не тръгват, от Скандинавия се правят 2-4 полета и спират, защото се променя епидемологичната обстановка. За международния туризъм сезонът е катастрофа. Разбира се, въвеждането на PCR тестове в Гърция е в наш плюс - за хотелите по морето, които приеха родни туристи, но това не означава, че догодина ще могат да разчитат на същите тези хора. За другите туристи, независимо от вида туризъм (пешеходен, конен, велотуризъм и др.), всички програми пропаднаха тотално. Работим с много клиенти от Америка и Австралия. Няма значение какъв туризъм правиш, след като туристите изобщо не могат да стигнат до България.

- Огромен процент от туроператорските фирми не успяха да издържат на кризата и претърпяха сериозни финансови щети, разделиха се с работни места или направо фалираха. Тези, които останаха активни на пазара, са значително по-малко. По какъв начин те успяха да се адаптират към новата ситуация? Какви характеристики е необходимо да притежават, за да оцелеят в тези условия?

- Има малка част от туроператорите, които работят с автобуси и правят еднодневни и двудневни екскурзии в България. Но това е капка в морето. Съвсем малка част от дейността. Туроператорите работим предимно с международен туризъм – входящ и изходящ. За входящия нямаме много опции, след като туристите не могат да стигнат до нас. Нашият бизнес все повече се глобализира и това е един от пътищата. При такъв глобален бизнес не е задължително да говорим само за входящ и изходящ туризъм. Имаме американски клиенти, които ги пращаме в Италия. При това положение може да продаваме дестинации, които в момента са отворени дори във времеви хоризонт до две седмици. Например, ние пращаме датски клиенти - Дания затваря границите, и остават отворени само Исландия, Германия и Норвегия. Успяхме да продадем, дори и малко, за Исландия за нула време. Тази глобализация дава възможност на туроператори, които са се специализирали в някакъв вид туризъм, да отсяват и да се насочат там, където наистина е възможен туризъм. Ако се хванем само на един пазар, само в една дестинация – тогава сме много податливи и бизнесът може да затвори, както при положението с коронавируса. Има колеги в Дания, които работят само за далечни дестинации (Близкия Изток, Азия) и изведнъж за 2-3 месеца трябваше да се пренастроят и да правят продукти в Европа. У нас нашите туроператори са все още „или-или“. Или само входящ, или само изходящ туризъм.

- Какво се случва и кой носи отговорност при анулиране на пътуването? Какъв е най-ефективният вариант за компенсация и обещетение за клиента?

- Ако няма отваряне на пазарите или поне частично съживяване, огромна част от туроператорите ще фалират. Ние работим за гаранционен фонд, който ще бъде актуален в по-далечна перспектива, когато ликвидността на туроператорския бранш стигне до нормални нива. До 2022 г. може би ще имаме готовност за гаранционен фонд, който да замени туроператорската застраховка. Предложението клиентът отчасти да плати при анулиране на пътуването дойде от немските туроператори, което в действителност не е неосъществимо. Защото в отчаяния си опит да привлечем туристи непрекъснато анонсираме безплатна анулация в рамките на 15 дни преди пътуването и т.н. Така че това предложение може би ще може да се реализира в по-далечно бъдеще, но засега е неприложимо при условията в момента.

- По какъв начин местната власт би могла да участва в спасяването на туристическия бизнес?

- Общините не могат да помогнат по никакъв начин, тъй като това е вече на изпълнителско ниво. Т.е., след като туристите не могат да дойдат, няма какво да изпълняваме. Може би тяхната роля ще бъде, ако нещата се отворят, да дадат допълнително стимули на местно ниво за съживяване на бранша.

- Как изглеждаше картинката това лято по нашето море? Кои курорти предпочете българинът? Къде избраха да почиват чужденците? От кои националности имаше най-голям спад?

- Спадът е там, където не се реализираха чартърните полети. Най-големият е от Русия, Англия, Германия, Скандинавия. Това, което до известна степен спаси сезона, е пазар Полша. Дори по други програми - като езда. Оказа се, че поляци, немци и французи горе-долу успяха да съживят нещата. Голяма част от българите се насочиха към Южното Черноморие, но не заради стратегическа маркетингова политика на правителството или хотелиерите, а защото нямаше как да отидат до Гърция. За разлика от ексурзиите, при този тип лятна почивка клиентите са постоянни, не обичат смените. Ако са харесали един хотел в Гърция, ходят само там. Особено семействата с деца не обичат изненадите. След като южната ни съседка затвори гранците, тези хора се преместиха у нас. На Северното Черноморие румънците горе-долу позакърпиха сезона. Тенденцията в цяла Европа, особено след навлизането на нискотарифните авиопревозвачи, е да се скъсява средната продължителност на почивките. Двуседмичните почивки почти изчезнаха. Хората пътуват по-често за по-кратко.

- Бихте ли съпоставили  (като качество на услугите, цена, удобства) почивка в Гърция в средна класа хотел и почивка в български курорт? Конкуретни ли сме с южната ни съседка?

- България осигурява доста високо ниво качество на хотелско настаняване, all inclusive е на ниво. Проблемът е извън хотела и той е хроничен. Не виждам как ще се реши в бъдеще. Проблемът е с презастрояването. Целият фокус е колко ще струват чадърите и шезлонгите. Кой дискутира тези неща в Гърция? Хората отиват на море, не отиват на хотел. Ценово може да кажем, че е 1 към 2 или 2 пъти по-скъпо в Гърция, но това не е достатъчно да откаже българина да ходи там. Той иска почивка, спокойствие и предвидимост. 

- Маркирайте отправни точки, по които е най-належащо да се работи, за да се намалят до минимум щетите в бранша. Как ще изглеждат нещата след кризата? Кои са приоритетите за развитието на туризма у нас?

- През последните години световният туризъм се развива и рекламира под мотото на устойчивост. Това е този, който е еко, щадящ, има максимално голям социален ефект върху обществата и маскимален икономически ефект. У нас това не е морски туризъм. Хората в Северозападна България и планинските райони имат нужда от поминък. Унищожихме селското стопанство с неправомерно раздадени субсидии. За много от тях туризмът е единствен шанс да оцелеят. За да имаш такъв туризъм, не опира само до настаняване. Говорим за туризъм, който е свързан с интереси като наблюдение на птици, велотуризъм, пешеходен туризъм и т.н. Това са толкова възможности, а България има потенциал и е необходимо да има приоритет. На изложението в Берлин да се направи тема – България на четири сезона. Всички видове туризъм имат далеч по-дълъг сезон, отколкото морският или ски туризмът. Нние сме се вгледали само в тях, а те вече са се изчерпали като потенциал. Не можем да пратим повече туристи, защото не можем да разтегнем плажовете и планината. Иска се целенасочена реклама. А и точно тук има най-ниско ниво на опасност от заразяване с коронавируса – извън големите градове, малки групи, нощувки в малки хотели и къщи.

Снимка: Красимир Свраков/Kmeta.bg