Проф. Митев: Левски се превръща в заплаха за рахатлъка на Портата

  • 18 февруари 2021, 09:00
  • Default profile Автор Джейн Димитрова
Medium 1

Христо Ботев е сред най-пламенните последователи на Васил Левски

Дяконът преписва „На прощаване” в тефтерчето си

Продължителни отрязъци от живота на Апостола все още не са ни известни

На 18 февруари се навършват 148 години от гибелта на Васил Левски. Почитаме паметта му обаче на 19 февруари. Откъде идва това разминаване? Какви нови факти научаваме за живота и делото на Апостола от новооткрити в Истанбулския архив османотурски документи? Какъв е бил Дяконът за Портата и къде е намирал убежище в родината си? Има ли все още неизвестни около делото и личността му? Отговорите на тези и още някои въпроси от Кмета.bg потърсихме от проф. д-р Пламен Митев. Той е сред най-изявените специалисти по възрожденската история на България. Преподавател е в историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

- Проф. Митев, откъде идва разминаването в датите за почитането на паметта на Апостола? И коя е "по-правилната" от тях - 18 или 19 февруари?

Смъртната присъда на Васил Левски е изпълнена на 6 февруари (вторник) 1873 г. Тази дата е по Юлианския календар (т.нар. стар стил), който е заменен официално в България с Григорианския календар (т.нар. нов стил) едва през 1916 г. Затова поколения българи, в продължение на десетилетия, са прекланяли глава за почит пред Апостола на 6 февруари. Прочее, тази дата е била отбелязвана и във всички учебници по история чак до средата на ХХ в. С годините обаче и в научната книжнина и в националния ни исторически календар постепенно се възприема и се налага практиката събитията по Юлианския календар да се приравняват към Григорианския календар, което изисква към датите, отбелязвани по т. нар. стар стил, да се добавят определен брой дни, различни за всяко столетие. За събитията от ХІХ век се добавят 12 дни, а за събитията от ХХ век – 13 дни. Така, коректното преизчисление на датата 6 февруари 1873 г. от Юлианския календар е 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.

Има различни обяснения за това кога и как датата на гибелта на Апостола започва погрешно да се отбелязва вместо на 18-ти на 19-ти февруари, но очевидно наложилата се през 50-те и 60-те години на отминалия ХХ век грешка се е наместила трайно в националната ни памет и въпреки призивите на професионалните историци тя продължава да битува в публичното пространство. За съжаление управниците ни рядко се вслушват в гласа на науката, въпреки че в конкретния случай не се изискват и кой знае какви усилия от тях – достатъчно е да пренаредят работния си календар съобразно установените исторически факти. Държа да отбележа обаче и още нещо. Няма толкова голямо значение дали ще поднасяме цветя пред паметниците на Васил Левски на 18 или на 19 февруари, много по-важно според мен е всеки ден да се опитваме да съизмерваме делата си с онова, което той ни завеща като пример, като надежда и като мечти.

-  В края на ноември миналата година в Истанбул бе открита неизвестна до този момент телеграма за залавянето на Левски. Разкри ли този документ неизвестни факти около личността и живота на Апостола? Според текста в телеграмата, османските власти са знаели, че от 3-4 години Левски е подбудител на бунтове. Какви действия за издирването му са били предприемани?

Телеграмата, която споменавате, е само един от многото (над 50) новооткрити в Истанбулския архив османотурски документи, които станаха достояние през отминалата 2020 г. на  специалистите и на всеки, който се интересува от историята на прословутото ни „комитетско” десетилетие. Някои медийни всезнайковци побързаха шумно да обявят, че т.нар. „нови” документи не носят никаква нова информация, но за изследователите, които се занимават професионално с проучване на освободителните борби на българския народ, новооткритият архивен материал предлага наистина много нови предизвикателства.

Досега се приемаше например, че турските власти разбират кой е Левски и каква е неговата роля в революционната организация едва след залавянето на замесените в обира на орханийската поща комитетски дейци. Оказва се обаче, че това твърдение не е вярно, защото още през лятото на 1872 г. полицията е била наясно с характера на дейността, която Апостола осъществява в българските земи. Дни преди Димитър Общи да осъществи Арабаконашката акция управата на Дунавския вилает е разполагала с подробна информация за водачите на комитетската мрежа в Ловешко, Тетевенско, Етрополско. През октомври и ноември пък, възползвайки се от услугите на добре платената си агентура, властите успяват да проконтролират част от нелегалните куриерски канали. Сдобиват се със снимката на Левски, предприемат строги мерки за да не позволят той да премине отново във Влашко, подсилват граничните и митническите служби, следят възможните негови тайни квартири и сътрудници. Турски агенти са изпратени в Одеса, Галац, Браила, Гюргево, Букурещ. Използват се дори и контактите с някои европейски дипломати. И ако през юли, август и септември 1872 г. действията на полицията спрямо Левски не са толкова системни и целенасочени, то от края на м. октомври неговото залавяне се превръща в приоритет.

- Какъв е бил Левски за османските власти?

Показанията на арестуваните през м. октомври 1872 г. комитетски дейци, както и придобитите при обиските и чрез разни агенти комитетски документи (Програмата и Устава на БРЦК, писма, пропагандни материали) затвърждават представата на властите за Левски като ръководител на революционната организация в Българско. Турската полиция е наясно, че Дякона подготвя въстание, че замисля прехвърляне на големи партиди оръжие, че усилено работи за привличане на нови и нови съмишленици. Делото се разраства и това именно превръща Дякона в заплаха за рахатлъка на Портата и нейните чиновници. Управителят на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша е видимо притеснен и затова още през септември 1872 г. той иска от Високата порта допълнителни ресурси, вкл. финансови, за да организира повсеместното издирване на Левски. Дори през м. ноември 1872 г., когато великият везир Рюшди паша одобрява ограничаването на масовите арести до вече заловените и разпитани в Орхание и Тетевен комитетски дейци, Хамди паша влага още по-голямо усърдие в издирването и залавянето на Апостола. Прочее, страхът на властите от това, което Левски е постигнал, проличава и от издадената му смъртна присъда.

- На колко места и къде Левски е намирал убежище?

Трудно е в едно кратко интервю да се изброят всички „тайни квартири”, които Левски е използвал при обиколките си из Българско. В редица селища (Ловеч, Троян, Пазарджик, Сопот, Карлово и др.) той е разполагал с доверени съмишленици, при които е отсядал и със съдействието на които е провеждал заседания на местните комитети. Една част от тези скривалища са известни, някои от тях са превърнати и в музеи, но за друга част от тайните убежища можем само да гадаем, тъй като Апостола е държал много за спазване на конспиративните правила. В тефтерчето си, той често е записвал само името на селището, но не и имената на своите доверени съратници. Любопитно е да се отбележи и още нещо. Когато се е налагало да остане за по-дълго на едно място, той с желание е помагал в ежедневните трудови дейности на домакините си. И още нещо. По време на разпитите, проведени от Специалната комисия в София, той старателно избягва да споменава имената на сподвижниците си, при които е намирал подслон.

- Да припомним – как се стига до залавянето му и как протича съдебният процес. Знае ли се какво са го разпитвали?

Една част от фактите около залавянето на Апостола са известни, но все още има и много въпросителни, които пораждат и нестихващите с десетилетия дебати за обстоятелствата, довели до арестуването на Левски. Едва ли е необходимо да припомням на вашите читатели например разгорещените спорове „за” и „против” евентуалната съпричастност към залавянето на Дякона на поп Кръстьо Никифоров. Подобни обвинения се отправят и към други  ловешки дейци, за виновен се нарочва дори и Любен Каравелов. Истината, колкото и да не ни се иска да я приемем, е, че историческата наука не разполага все още с категорични и автентични свидетелства, които да ни позволят еднозначно и веднъж завинаги да разбулим тайната около случилото се през онези драматични декемврийски дни на 1872 г.

Със сигурност знаем, че в началото на м. декември Левски се придвижва от Южна България към Ловешко. Посещава различни селища като Карлово, Сопот и Черни Осъм. Отбива се в Троянския манастир, а на 12 декември изготвя и последните си писма. Около 24/25 декември пристига в Ловеч, за да прибере намиращия се там комитетски архив, след което е имал намерение да замине за Търново и Букурещ. На 26 декември (около 4 ч. следобед) тръгва, придружаван от Никола Цветков. Двамата спътници отсядат вечерта в Къкринското ханче. Призори на 27 декември ханчето е обкръжено от група заптиета и след кратка престрелка, Васил Левски е заловен. Първоначално е отведен заедно с Никола Цветков и Христо Латинеца в Ловеч, а оттам в Търново. На 29 декември тримата тръгват под стража към София, където пристигат на 4 януари 1873 г. и още същия ден Апостола е изправен пред Специалната комисия на Али Саиб паша.

Между 4 и 9 януари 1873 г. Левски е разпитван шест пъти, като по време на някои от разпитите са организирани и очни ставки с други от вече арестуваните комитетски дейци. Специалната комисия се интересува от всичко, което е свързано с неговата революционна дейност – пътувания в чужбина, обиколките и съмишлениците на Левски, характера на неговата дейност, плановете на БРЦК и т.н. С поведението си през тези дни Левски не само респектира членовете на Специалната комисия, но и вдъхва кураж на изпадналите в отчаяние негови сподвижници, което се отбелязва от всички чуждестранни дипломати, които внимателно и отблизо следят развоя на събитията в София.

На 14 януари 1873 г. Специалната комисия изготвя заключителния си протокол относно присъдата на Левски, предлагайки на великия везир Рюшди паша Апостола да бъде осъден на смърт чрез обесване. На 22 януари султан Абдул Азис потвърждава присъдата, а на 6 февруари софийският управител Мазхар паша я привежда в изпълнение.

- „Обесването на Васил Левски“ е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана под лика на Васил Левски? Какви са били отношенията между двамата?

Христо Ботев е сред най-пламенните последователи на Васил Левски. За неговото възхищение и преклонение към Апостола можем да съдим не само по познатото на всеки българин стихотворение „Обесването на Васил Левски”, но и по други коментари, които той прави в публицистичните си изяви за делото и заветите на Левски. За съжаление, не разполагаме с автентични свидетелства за техните евентуални срещи. Някои изследователи оспорват дори, че двамата са живяли заедно, макар и за кратко, в една Букурещка мелница през есента на 1868 г. Едно обаче е сигурно. Левски цени Христо Ботев като млад и талантлив поет и публицист и не случайно преписва в тефтерчето си неговото стихотворение „На прощаване”.

- Има ли въпроси около Левски, чиито отговори все още търсим?

Да! Вероятно за мнозина от вашите читатели подобно твърдение ще прозвучи неубедително. Та нали написаното и изреченото през последните близо 150 години по адрес на Левски съставлява огромен информационен масив, който продължава непрекъснато да се увеличава. В учебниците по история и в дебелите книги за националното ни Възраждане на биографията на Апостола се отделя подобаващо се място. Десетки художествени произведения и документални филми допълват представите ни за Дякона, а в глобалното интернет пространство съществуват множество сайтове, претендиращи да ни осветлят и за най-причудливите хипотези и конспиративни теории, свързани с името на Левски. И въпреки това, колкото и странно да ви прозвучи, познанията ни за делата и митарствата на Апостола са все още фрагментарни или несигурни. За продължителни отрязъци от живота на Левски не разполагаме с нужните ни свидетелства, било защото той е действал в условия на конспирация, било защото документите от онова време са безвъзратно изгубени, или все още не са открити. Достатъчно е да си припомним дълголетните спорове за рождената година на Апостола, за характера на първите му обиколки из българските земи, за евентуалните му идейни спорове с Каравелов, за отношенията му с Димитър Общи, за авторството на „Наредата”, за залавянето му и т.н., и т.н.

- Кои са посланията на Апостола, които трябва да следваме?

Васил Левски ни е оставил различни послания и завети. Лошото е, че или не ги помним, или не можем да ги осмислим, или пък театрално ги преповтаряме около 18-19 февруари и 18 юли и веднага след това, улисани в политическото ни злободневие, бързо ги забравяме. За мен лично, най-значимото, което Апостола ни завеща, е идеалът за демократската република, мечтата за един справедлив свят, в който всички са равни пред закона и в който личната и народна свобода ще бъдат гарантирани на всеки, независимо от неговата етническа или религиозна принадлежност. Осъзнавам обаче, че документалното наследство на Левски не се нуждае от колективно четене и дисекция, защото всеки, който успее да се докосне до идейния свят на Апостола, би могъл да открие важните за самия себе си послания на Дякона. И в това, прочее, виждам и частица от нетленната харизма на Левски.