Пътуването е възможно: До Килиманджаро и плажовете на Занзибар

  • 21 декември 2020, 15:15
  • Default profile Автор Джейн Димитрова
Medium 1

2020-а е от годините, които вероятно ще останат като показателни примери в хода на времето. Година, която промени мащабите, преобърна представите ни за свободата на придвижване и личните избори, които можем да правим. Някак си скъси физическия ни кръгозор, дистанциите започнаха да се измерват като разстояние между хората. Пътуванията станаха изключение, преминаванията зад граница често забранени или непрепоръчителни, а поставяните цели измествани във времето.

В търсене на адреналин

Заради COVID-ситуацията Рени и Тодор започват да обикалят доста по планините в България. Но усещат нуждата от допълнителен адреналин и по-интересни преживявания. Покрай търсенията си в интернет, попадат на различни туроператори и групи. Преди 4 години Рени е пътувала до Танзания за сафари и все още пази контакти с хората там. Решава отново да се свърже с тях, като получава цена за пътуване, която е доста по-добра в сравнение на офертите на българските организатори.

В края на октомври започват да планират пътуването си до африканската държава, което осъществяват в края на ноември и началото на декември. Целта им е да изкачат най-високия връх в Африка – Ухуру, който се намира в планината Килиманджаро на 5892 метра надморска височина, а след това да се насладят на плажовете в Занзибар.

Риск с билети и резултати от PCR

Закупуват самолетните си билети на 1 ноември, a 21 дни по-късно вече са на път. Преди да тръгнат, преглеждат изискванията на външното министерство на страната. За да влязат в Танзания, е необходимо да имат отрицателен PCR тест, който да е с валидност 72 часа. От тази гледна точка оценяват пътуването си като рисковано, но си закупуват билети, които да могат да презаверят, ако тестът им се окаже положителен. Последните 15 дни преди полета се самокарантинират вкъщи, за да избегнат потенциално заразазяване.

Маска и шлем в самолета



Пътуват от София през Доха с Qatar Airways. На нашето летище показват отрицателния PCR тест  и е необходимо да са с маски. Според изискванията на авиокомпанията в самолета пътуват с маска и шлем през цялото време. Позволено е да ги свалиш единствено, докато се храниш и пиеш вода. През останалото време си стриктно наблюдаван. Седалките обаче са плътно запълнени. След прекачването в Доха вече пътуват само с маска.

Рени и Тодор кацат на летището в Килиманджаро, където ги очаква човек, с когото организират престоя си в африканската държава и на когото предварително са превели капаро.

След като са преминали проверките и са показали отново отрицателния си тест, Рени и Тодор усещат, че се намират в страна, за която коронавирусът не съществува – маски и ограничения няма.

Ухуру: Преминаване през 4 сезона за 6 дни

Преди да се отправят към Ухуру, гидовете преглеждат багажа на Рени и Тодор - дали носят необходимата екипировка. 6 дни двамата са в Килиманджаро, време – в което се климатизират, стигат до върха и се връщат обратно. Спят на палатки, а нает готвач им приготвя супи, месо, риба, топла и разнообразна храна, която включва въглехидрати, мазнини и протеини.

“Не можеш да отидеш сам в планината там. Задължително трябваше да имаме гид, готвач и шерпи – хора, които поемат целия ни багаж”, споделя Рени.

 „За 6 дни минахме през 4 различни сезона. Първия ден, когато ни взеха, температурите бяха между 28 и 31 градуса, влага и тропичен климат. С изкачването всеки ден преминавахме на все по-ниски температури, а на върха имаше сняг, виелица и минусови температури”, разказва още тя. „Маршрутът е труден за хора, които нямат абсолютно никаква подготовка. Поне два пъти в седмицата тичам, правя фитнес или кросфит упражнения вкъщи. Задължително е да имаш някаква физическа култура. Хората, които ходят в българските планини и особено в Пирин, не би трябвало да се затруднят. Терененът не е труден, не са ти необходими алпийска екипировка и  котки, но височината вече създава проблем. За мен аклиматизацията е най-важна, за да свикнеш с дишането”, казва Рени.

Аклиматизация и дишане

 За нея по-трудното дишане идва над 4600 метра надморска височина – „когато вече започваш и доста повече да се изморяваш при ходенето, възможно е да започне да се появява и главоболие, което не бива да е постоятнно, да губиш апетит, да ти се повдига”. „Километрите на ден не са много, теренът не е труден, но всичко е съобразено с височината, за да може организмът да свикне.”

Първите дни, за да свикнат с височината Рени и Тодори стигат до лагери, от които продължават още 2-3 часа нагоре, където престояват час, а след това се връщат обратно в тях на по-ниското. За Рени процесът на аклиматизация е особено важен и съветва да се обръща внимание дали е включена в предлаганите програми. По-трудните терени ги вървят между 5 и 8 км на ден, а по-лесните – 11-12 км. Последният ден вървят 6 км нагоре, а след това 10 км надолу. 4 дни и половина е изкачването им, а ден и половина – слизането.

„Поздравления, стигнахте”

„Тръгхнахме в полунощ, за да може при изгрева да бъдем на върха. Отне ни около 5 часа и 45 минути. При нощното изкачване не е и толкова ветровито, няма облаци и мъгли. Беше изключително ясно, а луната осветяваше целия път. Половината преход бях без челник. Бяхме 4-ма човека с постоянно включени два челника. Заради височината се движехме с много бавно темпо. Накрая видяхме табелата с „Поздравления, стигнахте”.  Беше изморително. Ситуация, в която хем се радваш, хем ти е лошо. Беше интересно, изключително приятно и уникално като емоция. Същевременно тежко - и вече като слезеш в ниското осъзнаваш, че си го качил. На Ухуру е студено, не можеш да се задържиш задълго”, споделя Рени.

Занзибар: 9 дни в рая



След слизането тя и Тодор отиват на място, на което могат да се изкъпят и от Килиманджаро тръгват за Занзибар, за да прекарат 9 дни „в рая”.

„Плажовете са невероятно красиви и чисти, топло е, наистина се чувстваш като в приказка. Ако обичаш и морска храна, може да се храниш с много вкусни неща. Хората са свежи и доброжелателни. Като на всяка една туристическа дестинация идват да ти предлагат разни неща, но никой не ти навлиза в личното пространство. Имаше много руснаци, има туристи, но островът не е малък и не е препълнено. Мантрата навсякъде е, че коронавирус в Танзания няма и статистиките показват много малко заразени. Според мен не се изследват и не си правят тестове, но пък хората живеят по същия начин както и преди. Проблемът сега е, че туристите доста са намалели – особено за сафари и преходи в Килиманджаро, а туризмът е основното им препитание”, споделя Рени.

Обратно у дома

За връщането си в България тя и Тодор имат три възможности – да си направят PCR тест в Танзания и да бъдат свободни, когато се върнат у дома; след като кацнат в София, да си попълнят данни на летището и до 24 часа да се изледват с PCR тест; ако не желаят да се тестват, трябва да останат 10 дни под карантина. Рени избира третия вариант, казва, че вече за повече от седмица никой не е проверил дали е на адреса си.

Снимки: Тодор Прокопов