Пандемията ускори процеси, които бяха започнали през последните години. Хората, които имаха намеренията да живеят на село постоянно или временно с изнесена работа, вече го направиха. Пандемията сложи край на отлаганията. Това са хора основно със свободни професии, които могат да работят дистанционно. Този процес се наблюдава особено силно в региони като Велико Търново, Варна, Пловдив, Пазарджик, Благоевград – изобщо около големите областни центрове. Ефектът е най-силен при селата, които са на около 20 км от близките градове.
Това коментира пред Кмета.bg председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов. Представяме неговите наблюдения за променящото се българско село и нагласите на хората за завръщане към природата по време на пандемията:
Пандемията принуди и моето семейство да се премести на село. Опитността от това преместване е изключително ценна в много аспекти. Дори се чудехме как сме могли да го отлагаме толкова дълго. Животът е по-спокоен, въздухът е чист, имаш достъп до чиста храна. В моето село – Велчево, Великотърновско, 13 млади семейства с деца се преместиха по време на пандемията постоянно да живеят тук.
В съседните села семейства от София, Варна и Русе или си наеха къщи дългосрочно, или си закупиха. В цялата област Велико Търново селата са доста развити, но има и други такива региони.
Велико Търново и Карлово – Пловдив: Животът на село процъфтява
Регионът на селата по линията Пловдив – Карлово, община Марица, е още по-развит. Там безработица почти няма. Много фирми от региона на Пловдив изнесоха производства и различни дейности в селските региони. За цяла България това са двата региона, които са с най-развити села и са с много динамична икономическа, социална и културна дейност.
Местните общности – ключов фактор
Местните общности са сред ключовите фактори за привличането на още млади хора в активна трудова възраст, защото обединяването на усилия в общи инициативи и взаимопомощ наистина е ценно. В контекста на пандемията наистина много българи, които са били до скоро емигранти в чужбина, буквално си накупиха къщи в селата.
Пандемията – като капката, която прелива
Тук не говорим за страх от пандемията, това е само капката, която прелива чашата. Тук говорим за промяна на ценностната система и за схващането в разбирането на това по какъв начин човек трябва да изживее пълноценно живота си. Западният модел на живот – забързаност, големите мегаполиси, независимо какви пари се изкарват, идва един момент при човек, ако има някаква запазена будност и вътрешно чувство – да осъзнае, че това е фалшиво.
Наблюдател на естествения цикъл на природата
Когато дойдеш на село, ставаш свидетел през цялото време на един естествен природен цикъл, който включва времето, климатичните дадености на всеки един ден, животните, птичките, растенията. Наблюдаваш нещо, което в града го няма, тъй като той е постлан с тонове асфалт, всякакъв шум. Там няма земя. Тази изгубена връзка със земята, е основната мотивация, да обърнеш поглед към неща, които са изгубени.
От топ мениджър до градинар на село
Имаме случаи на хора, които са били топ мениджъри или на други топ позиции в корпорации на запад, но идва един момент, в който зачеркват това и казват, че е абсолютно фалшиво. Идват на село и започват да правят екологични, чисти градини, реновират цели къщи и правят истински рестарт. Тогава получават вътрешното богатство, което парите и лъскавите стъклено-метални офиси няма как да дадат. Там човек затъва в илюзията и заслепяването на образните неща.
Цените на имотите скачат с 15-20%
Животът е динамичен
Хората, които идват временно, са си наели къщи под наем, или нямат възможността да си закупят имот. В пандемията в развитите села цените на имотите се повишиха средно с 15-20%. Да имаш къща на село с 3-4 декара двор все още е по-евтино от това да имаш двустаен или тристаен апартамент в голям град. На село няма място за флегматизъм, не можеш да се излегнеш на дивана и да гледаш телевизия. Животът на село е динамичен, дори да не се занимаваш със собствено земеделие, всеки сезон има работа. През лятото – да окосиш и полееш, през зимата – да събереш снега, през есента – листата. На село активността е естествена. Фитнесът отново е тук .Хората, които усетят простите, изгубени ценности, решават да останат постоянно на село.
Нужди: Автобусен транспорт, здравни пунктове, социални услуги
Не гледаме с розови очила на целия този процес. Има региони в България, които не са така образцово развити. Там има какво да се направи. През последните години, въпреки че се реализират много и инфраструктурни проекти по линия на европейските фондове, и проекти в земеделието и туризма, има още какво да се направи. То е най-вече насочено към разработването на национална стратегия за възстановяване на автобусния транспорт – чрез държавно субсидиране. Не всеки може да шофира, а животът на село изисква комуникация с останалите населени места. Небходимо е и плавното възстановяване на здравните пунктове в селата и различните социални услуги.
Интерент и в изостаналите села
Последните години се направиха много инвестиции в инфраструктура и облагородяване на селата. Дори в по-изостаналите села у нас има широколентов интернет. Тепърва в новия програмен период в програмата за развитие на селските райони ще се отпускат доста значителни евросредства за прекарване на интернет. Това освобождава голяма част от хората от спънката да отидат да живеят на село. Във Великотърновско има план за изнесен IT офис.
Младите семейства и образованието на децата
Хората, които са направили осъзнат и отговорен избор да живеят на село, са с нагласата, че сегашната образователна система е като спукано гърне. Пандемията показа, че алтернативните форми на образование, включително онлайн образованието, дистанционното образование, могат да са една приемлива форма за всички семейства, които са решили да живеят на село. Децата вземат изпити и матури, учат и правят упражнения, записани като частни ученици.
Дори когато приключи пандемията и се завърнем към конвенционалното образование, хората , които живеят на село, трябва да имат опцията да обучават децата си чрез онлайн форми.
Коронавирусът разръчква там, където има застой
Когато пред 2-3 години търсихме такива варианти, срещнахме голям отпор от традиционната образователна система. Хубавато на коронавирусът е, че разръчква там, където има застой и ще предизвика реформи на остарели модели.
Децата: От шока към свободата
Първият месец е шок за децата – ох, буболечка, ох, пчела. Градските деца са изключително болни психически на тема телефони и телевизор. Когато посвикнат обаче и видят, че естествената среда е добронамерена, започва естественото вливане в нея.
Когато едно дете е живяло просторно на село – на чист въздух, сред поляни, в игри с животните, с откъсването на плодовете от дърветата, то вече различава чистата среда и от нечистата. Средата отваря и вътрешния импулс на децата да творят – да рисуват, да свирят на инструменти, споделя Борислав Борисов.
Асоцията на българските села има менторска програма, която напълно безвъзмездно помага на хората от градовете и тези, които живеят в чужбина, да се заселят в селата. Тя е в ход вече трета година и наистна има огромен интерес към нея. Хора, които работят в чужбина, са готови да си купят еднопосочен билет и да се завърнат в родината си, живеейки на село.
Снимка: Pixabay
