Родният туризъм се "спъва" в лоша инфраструктура

  • 17 февруари 2017, 08:30
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium ivanov1 1

[caption id="attachment_106946" align="alignnone" width="819"]ivanov1 (1) Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара[/caption]

Иван Иванов е дългогодишен експерт в сферата на туризма и настоящ председател на Бургаската регионална туристическа камара. Той е автор на редица предложения за промени в Закона за туризма. Пред Kmeta.bg Иванов очерта прогнозите за сезон 2017 и коментира какви ще са предизвикателствата пред туристическия бранш това лято.

-Г-н Иванов, можем ли вече да очертаем картината за туристически сезон 2017?

- На този етап е много трудно да се правят реални прогнози, тъй като не са приключили най-големите международни туристически борси – Берлин и Москва. През февруари се провеждат международни изложения в Прага и Братислава, а през март ще има такова и в Будапеща. Нашата страна ще бъде представена и на трите борси. Многогодишната ми практика ме е научила да следя отзивите от всяко туристическо изложение. Такова вече мина в Лондон и отзвуците от там за нашата страна бяха много добри. Интересът към България е голям, тъй като предлагаме качествена материално-техническа база и много добри природо-географски условия. Това ни прави много конкурентоспособни на този етап.

- Кое може да се окаже „препъникамък” за туристическия бранш през този сезон?

- Всяка година го казвам, ще се повторя и сега – лошата инфраструктура. Не може да летиш от Лондон до България за 3 часа, а да са ти нужни час и половина – два, за да стигнеш от Бургас до Слънчев бряг. Не е добра и вътрешната инфраструктурата от даденият курорт до съседните населени места. Друг проблем, който стои от години, е липсата на достатъчно подготвени кадри. В това отношение има какво да се учим от нашите съседи. През есента направихме опознавателно посещение в някои от недотам атрактивните дестинации на Турция. Дори в най-малките и закътани курорти персоналът владее 4 езика – английски, немски, руски и турски. А при нас имаше оплакване миналото лято, че в някои хотели рецепционистите не владеят руски и не могат да отговарят на различни запитвания на туристи. Нуждаем се от професионална квалификация на персонала, но и на самите мениджъри. Необходимо е, разбира се, и адекватно заплащане, за да могат да се привлекат действително подготвени хора.

- Доколко външната конкуренция може да „спъне” родния туризъм?

- През сезон 2017 г. ще има много въпросителни пред нашия туристически бизнес. На първо място това е политиката, която Турция води в тази посока. Скоро там беше проведена среща на водещи туроператори с редица НПО-та. Наслова на кампанията, която се води там за лято 2017, е: „Ела с приятелите си на почивка в Турция”. Освен това тази година южната ни съседка ще се включи в най-голямото туристическо изложение в Москва, където ще има цели осем щанда. От анализите, които са правени по отношение търсенето на турския туристически продукт, става ясно, че големите руски туроператори предвиждат само за Анталия туристопоток от 2,5 – 3 млн. души. Като цяло за Турция  се окачва 5 млн. руснаци да почиват там това лято. За сравнение през 2016 г. те са били 2,8 млн. човека. Между 20 – 50% от закупените пакети за сезон 2017 в южната ни съседка са именно от руски граждани. Много от туристическите пакети там се предлагат на половин цена.

- Да разбираме ли, че голяма част от руснаците, които миналото лято са били на почивка у нас, сега ще предпочетат Турция?

-Рано е да се каже, но логиката показва, че туристопотокът от руснаци, които миналата година достигна до 368 хил. души по Южното Черноморие, сега ще бъде редуциран. Според мен се налага нова политика на нашите туроператори и хотелиери. Трябва да потърсим старите си партньори, които по една или друга причина са се отдръпнали от България като туристическа дестинация. Добре е да се обърне особено внимание на страните, които ни заобикалят – Сърбия, Македония, Румъния, а защо не и Гърция и Турция. Не трябва да забравяме също Чехия, Полша, Словакия и Унгария, които през последните две години проявяват засилен интерес към българския пазар. Това се дължи на няколко факта – невъзможността да пратят туристи в Египет, Тунис и в Турция.

 - Казвате, че Турция води много активна политика в тази посока, но успяла ли е да се реабилитира до такава степен, за да започне да „дърпа” туристи от нас? Видяхме какво се случи навръх Нова година. Ситуацията в страната не е никак спокойна.

- Да, съгласен съм с Вас, но Турция развива с огромни крачки спортния туризъм, особено в есенно-зимния период. В момента в Анталия има между 15 000 и 20 000 футболисти от цяла Европа, включително и българи, които провеждат спортните си лагери там. Само треньорите са между 2 000 и 3 000 на брой. Да не говорим за спортните мениджъри. Прогнозите са, че от тези приятелски срещи Турция ще реализира около 100 млн. евро. Освен това много от тези спортисти през лятото ще се върнат със семействата и приятелите си. Всъщност, ние разполагаме с добра хотелска база, която предлага същите условия, но за съжаление нямаме изградена добра спортна инфраструктура, за да можем да развиваме такъв вид туризъм. Освен това и климатичните условия тук не са толкова подходящи. А наред с това не разполагаме и със специалистите, които да организират подобни посещения.

- За спортния туризъм е ясно, но кое привлича толкова много руснаците именно към Турция?

- В Турция са вложени много руски капитали. Хиляди руски граждани имат апартаменти там. Не е за подценяване и качеството на продукта, които се предлага в южната ни съседка. Налице е и променената външнополитическа обстановка и затоплянето на отношенията между Реджеп Ердоган и Владимир Путин. Освен това цялата държавна машина в Турция е впрегната да създаде ред и спокойствие в туристическите дестинации. Не трябва да се забравят и намалените цени на туристическия пакет.

- Свикнали сме да говорим за проблемите и негативните тенденции в родния туризъм, но е безпосрно, че съществуват и добри примери, които могат да бъдат дадени. Бихте ли посочили някой от тях.

-Естествено, че има и такива. Много наши хотелиери се научиха как се прави бизнес и заслужават да бъдат похвалени. За пример може да се даде, например, курортен комплекс от затворен тип по Южното ни Черноморие, който ежедневно организира екскурзии, развлечения и забавления за своите гости. За целта обаче към комплекса са разкрити две детски градини, в които работят висококвалифицирани специалисти. Така родителите могат да оставят децата си спокойно за цял ден и да отделят време за себе си. Генералният мениджър на този комплекс е млад човек, който е работил в Швейцария, а след това във Великобритания и Италия. Той е донесъл добрите практики от чужбина и ги е реализирал тук. Персоналът в този комплекс е на изключително високо ниво. Асортиментът от ястия, макар и „ол инклузив”, е изключително богат. Сервитьорите там са задължително с безупречни униформи и владеят няколко езика. И въпреки, че цените не са много ниски – през последната година дори са се увеличили с 5% – базата е запълнена на 100% през летните месеци. Дори през 2015-та година, когато по цялото Черноморие се отчиташе спад на туристите, там беше регистриран ръст от 8%.

- Освен този луксозен комплекс, можете ли да посочите и други добри практики, които оказват положително влияние върху туризма у нас?

-Изключително добра практика е воденето на групи от австрийски пенсионери по родното Черноморие. През последните години в много австрийски медии бяха поместени и излъчени положителни материали за туризма в България, което е безспорна реклама за страната ни.