С дигитални умения децата стават не просто потребители, а създатели

  • 02 юли 2020, 09:18
  • Default profile Автор Мария Димитрова
Medium win 20200624 14 09 25 pro

Какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията К-19, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - разговаряме с Михаил Ненов, директорът на ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията" – Бургас. Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

- Г-н Ненов, какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията К-19?

- Може би най-важният извод, който можем да направим – и той е изключително положителен, е че въпреки всичките мерки в образователната система в последните години – тя доказа, че е изключително витална и адаптивна към съвършенно неочаквани промени. Образованието беше секторът от обществения ни живот, който в най-бързи срокове извърши огромен скок в развитието си по отношение на дигитализация. Това е единствената институция и система, която успя в рамките на един уикенд от 13 до 16 март да се дигитализира. В същото време, обаче, трябва да си дадем сметка, че дигитализацията на сектора се случи в много отношения пряко силите и пряко способностите на гилдията. Беше необходимо много колеги да се учат в движение, тепърва да се създават алгоритми за дизайна на педагогическото взаимодействие в електронна среда. Това са проблеми, които трябва да адресираме с оглед на това, че подобни ситуации най-вероятно ще ни предстоят. Всички ние трябва да използваме времето до началото на учебната година, за да инвестираме повече в знанията и уменията на самите преподаватели по отношение на дигитални инструменти за преподаване, и съответно да разработим достатъчно ресурси, така че при следващ сигнал да се върнем по домовете си - да имаме готовност, която да не ни изкарва в шок.

- Каква е стратегията и визията ви за новата учебна година? Какви нововъведения в сферата както на самите технологии, така и в самия учебен процес предвиждате да направите?

- Случаят на нашето училище е до голяма степен много различен. Това е училище, което тепърва му предстои да премине през последната година на създаване. Догодина за първи път ще имаме 4-ти клас и вече ще затворим цикъла на процеси и на организацията ни от създаването ни през 2017 г. Като новосформиран екип едно от задължителните изисквания към преподавателите беше да имат не просто компютърна грамотност, а и добре развита дигитална компетентност. Преминавато в синхронно обучение в електронна среда беше до голяма степен естествена стъпка в цялостната ни визия. Имаме вече добре натрупана база с ресурси и опит, и не бих казал, че една такава следваща стъпка е изненада за нас. Елементи от това, което видяхме в рамките на дистанционното обучение, като дигитални уроци, различни проектни дейности и др. са неща, които принадлежат към визията ни и ще продължим да правим, независимо дали ще сме в частично присъствена форма.

Не спираме да създаваме нови форми на проектна дейност и педагогическо взаимодействие. От нововъведенията, които планираме е засилване на STEM направеление обединяващо наука, математика, инженеринг и даване на учениците на възможност да работят и създават самостоятелно своите продукти, които да доказват пряко смисъла на образованието, защото резултатът от собствения труд (прототип, робот) е много по-мотивиращ.

- В България има и редица не толкова модерни и иновативни училища, които нямат възможност да предоставят дигитално образование. Възможно ли е и по какъв начин учебното съдържание да се трансформира в подходящо за дигитална среда?

- Първата стъпка беше направена още по време на пандемичната обстановка - обучението в електронна среда, стартира националната електронна библиотека с обучителни ресурси. Похвално е, невидимо за голяма част от хората, че преподавателите успяха да публикуват готови ресурси, които да бъдат достъпни за ползване от други техни колеги. Това е много мощен инструмент. От една страна е акт на взаимопомощ, но и обединяване на усилията на цялата гилдия в името на нашите деца. Всеки един преподавател има достъп до ценни авторски ресурси, разработени от колеги, които имат интерес към дигиталното образование, имат своите успехи и т.н. Това е прекрасна предпоставка за създаване на условия за още по-успешна работа в процеса на дигитализация на образованието.

- Какви са плюсовете на дигиталната среда, какви методи и системи използвате, за да може уменията на децата да са още по-иновативни в сравнение с другите училища? Какви интеракивни преживявания провеждате? Къде е мястото на роботите в учебния процес?

- Още от 1-ви клас учениците започват да изучават в допълнителни форми - от една страна информационни технологии, а от друга основи на програмирането (наша изработка, иновативен предмет, в който се включват елементи на роботика, алгоритми и т.н.). За тях влизането в една или друга платформа и работата в дигитална среда не е предизвикателство дори и при най-малките. Те вече имаха изградени знания и умения. Използването на различни дигитални инструменти в образованието ги доближава до света на дигиталните деца. Защото това е поколението, което израства в момента. Също така голямата добавена стойност е, че давайки дигитални умения ги правим не просто потребители, но и създатели. Пример за това е, когато във времето преди пандемията ученици от клуба ни по роботика дойдоха при мен с идея да направят интегриран урок по роботика и пътна безопастност за децата от 1-ви клас. С две роботчета, които самите те са сглобили и програмирали им показаха нагледно правилата за движение, пресичане. Това е образование от деца за деца. Те получават много мощни инструменти да реализират собствените си идеи.

- Какви са минусите на този нов тип онлайн обучение? Какъв е социалният ефект от дистанционното обучение?

- Със сигурност не можем да говорим само за плюсове. Особено при подрастващите ни ученици, децата в начален етап, присъствието в училището освен когнитивен, познавателен има и социализиращ ефект. Липсата на такава социализация и на пълноценното общуване са опасности, които онлайн обучението крие. Те не са лесни за преодоляване, тъй като колкото и да е интерактивен и увлекателен един час - липсата на прякото общуване със съучениците се отразява. Важно е като подкрепящ елемент в онлайн обучението, ако се наложи нов такъв период - да се ангажира семейната среда, която да компенсира липсата на социална среда, осигурявана в училище.

- Възможно ли да се направи единна, обща дигитална платформа, до която всички преподаватели, ученици и родители да имат достъп и да използват?

- Която и да е платформа има своите плюсове и минуси. Всичко опира до знанията и уменията на самия преподавател, тъй като именно той, независимо от платформата осъществява педагогическото взаимодействие. Не можем да говорим за съвършенна електронна среда, която самият достъп до нея да гарантира качествено обучение. То винаги преминава през човешкия фактор. Всички усилия да се създаде адекватна дигитална среда, да се подпомогнат семейства, които нямат достъп до интернет или необходимия брой устройства – дадоха резултат. Нека не забравяме, че образованието освен задължение е и право. Много училища направиха различни форми на организация за предоставяне на учебни материали на хартиен носител и др. Тук се активира цялата изобретателност на системата. За съжаление мисля, че идеалният вариант, в който абсолютно всички имат еднакъв достъп до качествено образование е все още в сферата на пожелателното.

Снимка: Личен архив