Село Каран Върбовка

  • 29 октомври 2012, 15:22
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 52a071a31b146

Село Каран Върбовка се намира в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Надморската равнина е между 100-200 м, територията е хълмиста с множество малки възвишения. Преобладава горската растителнист, представена от иглолистни и широколистни видове, и обработваемите земи. Близо до селото минава река Черни Лом.


Според местна легенда източно от манастира  „Св. Великомъченица Марина” е заровена каляската на цар Иван Шишман. Преди 1989 до манастира е функционирал летен учебен лагер по военно обучение, където са се обучавали учениците от Русе.












 


Изворната вода, която тече в манастира, минава през сребърни пластове на дълбочина в земните недра. Водата е лековита и най-вече помага на хора имащи проблеми с очите.


Манастир "Св. Великомъченица Марина"


Легендата гласи, че един безоблачен, горещ юлски ден турчинът собсвеник на нивата в която се намирал извора оставил сляпото си дванадесет годишно момче да спи, а той отишъл да работи. Когато се събудило детето тръгнало да търси баща си, но по пътя стъпило във водата. Пило от нея, измило си лицето и о чудо...! Всъщия миг детето прогледнало. По-късно стари свещеници пояснили, че там някога е имало църква и в нея се намирал светеният извор на света великомъченица Марина. Денят бил 17 юли, ден в който православните християни тачат нейната светла памет. За благодарност към св. Марина, турчинът подарил нивата с извора на християните под клетва, че там ще има място за настаняване на болни. Признателните християни издигнали храм в нейна чест. Изворът се намира в църквата на девическия манастир “Света Марина” край с. Каран Върбовка.


Сведения за манастира могат да се намерят в разказа на Михаил Грънчаров. В своята книжка „Летний крин или страдание светия Великомученици Марини“, печатана в Цариград през 1843, се твърди, че манастирът съществува още от времето на българските царе, т.е. по времето, когато са построени Етрополския манастир „Св. Троица“ и Мъглижкия „Св. Никола“.


Според легендата след опожаряването на манастира мястото попада в земите на турците по тези места.


Новата църква е построена през 1890 г. Храмов празник е 17 юли.