След 2-годишна възраст детето да чува "Не" и да е в своя стая

  • 28 януари 2020, 12:26
  • Default profile Автор Александра Петрова
Medium %d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b3

Елена Дросева е дългогодишен психолог, а към момента и психоаналитик в процес на формиране. Член е на Асоциация „Българско психоаналитично пространство”. Управител е на Център за психологично консултиране и терапия „Различното място“ – гр. Бургас. Професионалната ѝ дейност е свързана основно с психоаналитична работа с бременни жени, работа с бебета и техните родители при различни психосоматични прояви, работа с недоносени бебета и вече пораснали деца, които проявяват различни отклонения в развитието си. Целта ѝ е да популяризира ранната превенция на различни нарушения в ранното детско развитие - от 0 до 3 г., както и психоаналитичната подкрепа на бременните жени.

- Кога имаме основание да твърдим, че едно дете е проблемно?

- Като цяло аз не съм привърженик на това да се поставят етикети на децата, защото това не носи нищо добро за тяхното развитие. Добре е да говорим за поведението на децата. Хубаво е да им казваме коя постъпка не е правилна или коя е много хубава, но да избягваме директни определения към тяхната личност, защото те са си просто деца. За проблемни деца напоследък се говори доста в училище и в детските градини. За мен това са деца, които срещат трудности от различно естество – например, отношения с връстниците, проблемно поведение, незачитане на правила и норми, обучителни проблеми, трудно овладяване и преработване на емоциите и редица други. Към това число се слагат и децата със специални образователни потребности. В тях са включени всякакъв вид състояния и диагнози, към които трябва да има специален подход и терапевтична работа.

- Как един родител да разбере, че трябва да се обърне към психолог?

- Това, което води децата в психологичния кабинет, е страданието. То се изразява по различен начин от различните деца. Някои проявяват проблемно поведение, липса на концентрация, силен гняв, който трудно овладяват, агресивни прояви спрямо други деца или автоагресивни актове. Някои деца трудно се вписват в групата на класа или в детската градина, изолират се от другите. Понякога се появяват обучителни затруднения, които се проявяват в блокажи само по един предмет или трудно осмисляне и усвояване на учебния материал. Когато едно дете преживява нещо, което силно го тревожи, е възможно да се появят и симптоми като енорез (нощно напикаване) и по-рядко енкопреза (неволно изпускане на фекалии), и то след като детето вече е придобило тоалетни навици. Може да се появят кошмари, трудности в заспиването, липса на апетит. Честите боледувания на децата също могат да бъдат израз на тревога и трудности да се справят с някакво собствено преживяване. Всичко това са симптоми, които могат да се проявят при децата, когато изпаднат в трудна ситуация. А тези ситуации могат да бъдат най-различни – раждане на друго дете в семейството и трудности на първородното да се справи с ревността, която изпитва от появата на новия член, раздяла на родителите и т.н. Някои деца се отделят трудно от родителите си при започване на ясла или детска градина. Тръгването на децата в първи клас също може да им донесе силна тревога и трудности в адаптацията.

Но дали родителите ще имат чувствителност към всичко това, което описах до тук, е доста труден и сложен въпрос. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен, за собственото си дете и въпреки това понякога не успява да разчете различните симптоми, с които детето му показва, че има нужда от психологична подкрепа.

- Кога е най-удачно детето да бъде отделено в самостоятелна стая?

- Аз смятам, че не е проблем детето да бъде в собствена стая от самото си раждане. Вече има толкова развити технологии, с които да чуваме, когато бебето е будно, можем даже и да го виждаме. По този начин родителите ще си спестят доста трудности в отделянето след това. Защото колкото по-голямо става едно дете, толкова по-трудно е то да бъде отделено. За съжаление доста често майките са притеснени за новородените си бебета, тревожат се дали всичко е наред с тях, а също и за да им е по-удобно при кърменето и храненето на бебето през нощта… затова ги слагат до себе си в спалнята. Всяко семейство само преценява кога е дошъл моментът, в който детето да се отдели в самостоятелна стая. Моето мнение е, че това трябва да се случва възможно най-рано.

- Прекалената срамежливост при децата може ли да се определи като проблем, или е просто особеност на характера? Имат ли основание родителите да се притесняват?

- Да, понякога прекалената срамежливост може да е израз на психологична тревога, затруднение в адаптацията или нещо съвсем друго, на което е добре да се обърне внимание. За съжаление обаче на тези деца много често не им се предлага психологична подкрепа. В семейството, детската градина и училище те са кротки и тихи, не пречат на никого, не нарушават дисциплината, затова и никой не смята, че те имат някаква трудност. В практиката си съм имала случай, в които учител на такова дете беше забелязал, че то не може да се отпусне и да играе с другите деца свободно. Педагогът беше препоръчал на родителите да се обърнат към психолог, но те не го направиха, защото смятаха, че така детето си е добре, понеже успехът му в училище беше отличен.

- Често срещано е децата да изпитват ревност, когато се появи нов член в семейството. Как можем да се справим с този проблем?

- Децата винаги изпитват ревност при поява на нов член в семейството. Това е напълно нормална реакция и е добре родителите да го имат предвид и да не се надяват, че точно при тях няма да се появи. Имала съм доста консултации с родители, които са ми споделяли, че се надяват тази ревност да ги подмине, защото по-голямото им дете много искало и се радвало, че ще си има братче или сестриче. Това е така. Децата се радват и обичат своите по-малки братчета и сестричета, но в същото време им е много трудно да делят вниманието, грижите и любовта на майка си. Ревността може да се изрази по различни начини:

- с думи – директно децата казват, че мразят и не искат това бебе в къщата си, искат да се махне;

- по-рядко с агресивни прояви към бебето, като се опитват да го удрят, задушат и др.;

- възможно е, ако детето не може да изрази с думи ревността си, да се появи соматичен симптом, като разболяване, вдигане на температура, хрема, която не минава месец.

Важното е родителите да знаят, че ревността е нещо нормално и ако се отнесат с разбиране към по-голямото си дете, то ще премине през този период по-лесно.

- Кога е нужно да бъдем категорични и да казваме „Не!” на детето?

- След двегодишна възраст е добре родителите да започнат да въвеждат различни правила и норми и да казват „Не!“, „Не може!“ на децата си. Забраните помагат на децата да навлязат в социалните отношения и да се съобразяват с правилата и нормите в обществото. Забраните също успокояват децата, те им въвеждат граници, от които децата имат нужда, за да растат и да се развиват спокойно. Прекалената толерантност на родителите превъзбужда децата, те стават по-неспокойни и започват да измислят всякакви начини, с които да предизвикат родителите си или обществото да им сложат тези граници, от които имат нужда.

- Може ли да се „предозира” с майчината любов и грижа?

- Това е много деликатен въпрос. Защото майките са много чувствителни на тази тема. Всяка майка обича и прави най-доброто, на което е способна, за своето дете. Също така всяка една жена има своя собствена история във формирането си на жена и майка. Ние родителстваме с несъзнаваното си, с това, което сме наследили от нашите баби и майки, дори и да не си даваме сметка много често. Затова често в консултациите ми жените споделят, че са минали различни курсове за родители, прочели са много книги за това как да си възпитават децата и въпреки това в определени ситуации те реагират по начин, който не могат да контролират. Така много често майките не могат да контролират и любовта си, как да я изразяват към своите деца, как да се съобразят с тяхната възраст. Например кога е дошло времето да спрат да целуват и прегръщат децата си… и други подобни въпроси. В такива случи аз ги съветвам да се обърнат за помощ и съвет към своите мъже, татковците на децата. Те обикновено съвсем инстинктивно усещат кога любовта (и най-вече проявата на любов на майката към децата им) е прекалена. Татковците биха могли доста добре да сложат граници, както на децата си, така и на майките.