След 5 г. в София: Повече велосипеди и зеленина

  • 14 октомври 2020, 09:00
  • Default profile Автор Мария Димитрова
Medium img 0005

Новотрансформиралото се общинско предприятие "Софияплан" ще отговаря за цялостното стратегическо и пространствено планиране на Столична община. На база на вече приетата дългосрочна стратегия Визия за София (до 2050 г.), екипът ще работи и върху ключовите проекти План за София (общият устройствен план) и Програма за София (т.нар. План за интегрирано развитие на общината 2021-2027). Кои са приоритети в изготвянето на новия ОУП? До колко гражданите е необходимо да взимат активно и пряко участие в проекта и изготвянето на облика на столицата? От какво имат най-голяма нужда столичани? Как ще изглежда София след 5 години? Отговорите на тези и още въпроси научихме от арх.Любо Георгиев -  ръководител на "Софияплан".

- Кои са основните точки, върху които екипът на "Софияплан" работите приоритетно за новия ОУП? На форума миналия понеделник, на който присъства главният арх. Здравко Здравков, стана ясно, че предстоящата промяна на този устройствен план ще се извършва по нов начин - чрез анализи. Какво ще обхващат тези анализи?

- ОУП винаги е бил съставян на базата на анализи. Новото ще е, че ще бъде съставен на базата на по-голямо количество и по-детайлни анализи. Поради техническите възможности на съвремието ни имаме възможност да събираме и обработваме много повече данни отколкото преди 10 години например. Друга иновативна посока, в която работим е всички тези данни да бъдат обвързани в постоянно актулизирана информационна система, чрез която да бъдат определяни параметрите на застрояване, тоест какво може и какво не може да се прави в пространството. В този смисъл основните точки, по които работим са няколко: въвеждането на съвременните технологии и информационни процеси в градското планиране; идентифицирането в много по-голям детайл на силните и слабите страни на различните части на общината (на ниво квартал); преценка за това с колко и къде да бъдат намалени показателите за застрояване, за които доказваме, че в момента са твърде високи; икономическата и финансовата страна на ОУП - колко ще струва неговата реализация, откъде ще дойдат ресурсите и до какъв икономически ефект ще доведе планът.

- До колко гражданите/обществото е необходимо да взима активно и пряко участие в проекта и изготвянето на визията за София? По какъв начин намесата на хората би повлияла за градоустройственото планиране на столицата? Как бихте отсявали компетентните препоръки от другите мнения? 

- Обществото вече взе доста активно участие в съставянето на Визия за София. Над 10 000 хора и организации се включиха в период от две години в събирането на информация, нейния анализ, предлагането на цели за развитието на града и в крайна сметка достигането до приоритетите за развитие на София. Визия за София предвижда столицата да се развива като компактен, многообразен и адаптивен град, който управлява умело ресурсите си и включва гражданите в решенията за бъдещето. Участието на обществото е от съществено значение за постигането на смислено и устойчиво градоустройство по няколко причини. Първо по този начин статистическата информация се допълва от коментарите, които биват събирани на обсъждания на живо или онлайн. От друга страна е важно на хората да се обяснява на разбираем, не-експертен език какво значи едно или друго градоустройствено решение. ОУП е вид договор за пространството, който е повод за инвестиции, отстояване на права и обосновка на политически решения. Всички живеем в пространството на града и затова е в интерес на всеки един от нас да знае каква е градската динамика, какви са причините за едно или друго състояние на нещата и заедно да можем да решаваме къде са ни приоритетите. Не се очаква от не-специалистите да предлагат решенията и включването на гражданите в процеса на планиране не значи игнорирането на експеретното знание и опит. Значи проектантите (хората, които съставят плана) да обсъждат своите предложения с клиентите си (гражданите). Именно чрез знанието и опита на проектантите ще се преценява кои предложения какъв ефект следва да имат. И когато гражданите се интересуват, изразяват мнение, участват, те се превръщат от потребители на пространството в негови стопани.

- От какво имат най-голяма нужда столичани? 

- Това е въпрос с много възможни отговори. Един от тях е това каква обратна връзка сме получили при съставянето на Визия за София. На базата на представителните социологически проучвания, които направихме, потвърдени и от разнообразните кометантари, които получихме, софиянци най-много се вълнуват от екологични въпроси (чистотата на въздуха, събирането на отпадъците), въпросите на мобилността (скорост и честота на градския транспорт, места за паркиране) и качеството на публичното пространство (състояние на настилките, паркиране в зелените площи, състояние на фасадите). Тоест в очите на хората това са проблемите, по които те биха желали да видят приоритетно действие.

- Бихте ли посочили конкретни мерки, които ще гарантират промяна на София, част от дългосрочната визия за развитието на града до 2050 г.?

- Стотици са предложените във Визия за София мерки (https://vizia.sofia.bg/wp-content/uploads/2019/12/VISION-SOFIA-ACTIONS-FINAL.pdf). Те още не са приети от общинския съвет и затова не мога да кажа с изпълнението на кои ще се започне. Но пример за конкретни мерки, които биха довели до бърза и видима промяна са:

- маркирането на повече бус ленти и организирането на приоритетното преминаване през кръстовища на превозните средства на градския транспорт

- значително увеличаване на дължината на велосипедните алеи и обвързването им в мрежа

- единна система за таксуване във всички видове публичен транспорт (влакове, градски транспорт, споделени велосипеди, тротинетки и автомобили)

- увеличаване на цената на паркирането в зоните, разширяване на зоните и регулиране на паркирането във всички населени места на общината

- разделно събиране на отпадъците и то по сгради

- увеличаване на уличното озеленяване и дърветата в междублоковите пространства

- създаване на паркова среда по поречието на реките, преминаващи през София

- по-голяма подкрепа (финансова, организационна, административна) за културните събития по квартали и населени места

- повече инфраструктура за непрофесионално спортуване, разпределена равномерно по кварталите

- обвързване на възможността за строителство със степента на изграденост на инфраструктурата (канализация, паркове, улици, детски градини и др.)

- обновяване и разширяване на мрежата на ТЕЦ

- възстановяване на минералните бани

- по-голяма подкрепа (финансова, организационна, административна) за стартиращи компании, особено в сферата на иновациите

- въвеждането на граждански бюджет (възможността гражданите да решават пряко за това за какво се използва част от общинския бюджет, включително предлагайки идеи за това)

- въвеждане на единна информационна система в общината, база от данни, отворени данни, много повече онлайн услуги, с много по-улеснен и интуитивен достъп за гражданите.

- Как ще изглежда столицата след 5 години? Какви ще са най-големите и отличителни промени/нововъведения?

- Това зависи преди всичко от политиците - кмет, заместник- и районни кметове и общински съветници. Ако следват насоките, заложени във Визия за София, то значително ще е подобрен облика на градската среда, градският транспорт, велосипедистите и пешеходците ще са с предимство, ще е обърната тенденцията толкова много от нас да разчитат на толкова много автомобили, ще има повече културни събития с повече гражданско участие по кварталите, ще пазим и разширяваме зелената система на града повече от сега, ще можем да общуваме с общината дигитално, бързо и без ненужната бюрокрация и всички ние ще имаме възможност за участие в решенията за това как се разпределят публичните средства.

- Какви са приоритетите по отношение на градския транспорт? Споменахте, че правите проучване за трамвай през Семинарията към Студентски град. Кои квартали и райони имат най-голяма нужда от свързаност (помежду си или с центъра) и ефективен градски транспорт? 

- За мобилността в София има само частични данни. На практика никой не знае какво е движението на потоците. За да бъде оптимизирана мрежата на градския транспорт например трябва да знаем кои са най-търсените направления и къде хората чакат най-много за прекачване. С въвеждането на дигиталната система за таксуване ще започнем да събираме част от тази информация. Но не цялата. За един пълноценен транспортен модел на общината са необходими много и разнообразни данни, които все още не са налични. Правили сме частични проучвания за това колко добре градският транспорт обслужва кварталите с цел достъп до основните офис зони в града (https://vizia.sofia.bg/2019/04/17/public_transport_business_zones/). Открихме, че центърът е много добре обслужен и живеещите в него имат възможност да достигнат лесно и бързо с градски транспорт до всички офис зони. Но колкото по-далеч от центъра живее човек, толкова повече спада степента на обслужване и вероятно това води до факта, че много хора, живеещи в София, ползват автомобил, за да стигнат до офиса си. За тях да вземат градски транспорт значи да чакат повече, да се прекачват и в крайна сметка да пътуват по-дълго време.

- Като че ли се наблюдава тенденция, при която трафикът у нас вече почти през целия ден, включително празничните и почивни дни, е сериозен. Което от своя страна води до безкрайни задръствания и проблеми с паркирането. Как на практика може да се реши/намали този проблем? Можем ли и удачно ли е да изкараме колите извън центъра?

- Трафикът в София и към София се създава от коли. Проблемът със задръстванията от коли в и към града не се решава като се правят повече булеварди, магистрали, детелини и други скъпи съоръжения, а обратното - като се затрудни ползването на автомобили и се подобри значително привлекателността на алтернативите (градски транспорт, велосипеди, ходене пеш, споделено пътуване). Това не е моя приумка, измислена между другото, а заключение от стотици проби-грешки, а в последствие и изследвания, по цял свят. Та не само можем, а и трябва да намалим колите не само в центъра, а в целия град. В момента степента на моторизация в София (това е броят на регистрираните лични автомобили в общината на 1000 души) е 604. Тоест 2/3 от живеещите в София (в това са включени и децата и пенсионерите) имат собствен автомобил. За сравнение във Виена през 2016-та степента на моторизация е 317, с тенденция за намаляване. А при нас този индикатор се увеличава. Което ще рече, че все повече се задръстваме. Простата истина е, че няма място за толкова много коли, та дори те да са паркирани. Наше изследване от 2019-те показа, че близо 50% от трафика през центъра в посока изток-запад е транзит. И че средната скорост в пиковете часове на Ларгото е между 5 и 10 км/ч. Това е скоростта на ходещ бързо човек. Проблемът се решава като се доизградят ринговите булеварди, като се прекъсне трафика през центъра, като се увеличи таксата за паркиране, а дори и като се въведе такса за преминаване през центъра. Освен рестриктивните мерки, общината трябва да може да предложи и алтернатива на хората. Което ще рече на първо време значително увеличаване на скоростта на градския транспорт, увеличаване на честотата на преминаване на превозните средства, изграждане на още буферни паркинги, както и на много повече велоалеи, и целия град, в мрежа.

- Прави впечатление и редицата старинни сгради в София, паметници на културата, които тънат в разруха и след време биват разрушени. А в много европейски градове тези постройки не само са защитени със закон, но и се реставрират и привличат туристи от близо и далеч. Каква би следвала да е съдбата им у нас? Как трябва да изглежда центърът на града според вас? 

- Би следвало и ние да можем да опазим тези сгради. В момента се случва да не успяваме. Има както примери на добре брилянтно възстановени сгради, така и такива на лошо обновяване, а дори и най-лошите - на загуба на паметници на културата. Предложенията във Визия за София в тази сфера засягат както даването на възможност на общината да провежда по-активна политика (например да може ефективно да ипотекира сграда, чиито собственици отказват да я обновят или дори я заплашват с разруха), така и да подкрепя хората, които имат желание да са добри стопани, но нямат тази финансова възможност. Добра стъпка в тази посока е стартиралата тази година програма Културно наследство (https://www.sofia.bg/en/sultural-heritage)

- Къде трябва да бъдат разположени пък модерните, лъскави и иновативни сгради? А небостъргачите? 

- Градската среда, освен ако не е архитектурен резерват, не бива да е застинала във времето. Една от най-силните качества на града е, че е в постоянно обновление. София трябва да може да предложи нови неща, дори в най-старите си части, разбира се по интелигентен и уважителен начин. Та модерни сгради в София би трябвало да може да има почти навсякъде. Небостъргачите са различна тема. Все още нямаме отговор на въпроса дали трябва да има една конкретна зона за много високо строителство, дали да има горна граница и каква да е тя и т.н. Провеждаме изследване за визуалните коридори, което да ни ориентира в това кои са гледките, които трябва да пазим и съответно къде не бива да има сгради, които им пречат. Но има още работа по въпроса.

- Може ли в София да има добре проектиран нов квартал с всичко необходимо в него - училище, детска градина, зелени площи, детски и спортни площадки, вело алеи, добър транспорт, жилищни, офис и търговски площи?

- Може, въпрос е на организация. Но всъщност дали ни е нужен такъв квартал? Изследванията ни показват, че в София има достатъчно жилища за нейните обитатели. Даже започва да се наблюдава повявата на празни жилища. Това е много негативен феномен, за чието наличие помага постоянното строителство на нови и нови жилища навсякъде в града и извън него. Има опасност градът да се разстила на нови територии, оставяйки след себе си неатрактивни, запуснати, празни квартали. Тоест в случая със София е много по-важно да обновяване сградите, които вече съществуват, да ги подменяме ако се налага, и да повишаваме качеството на вече изградената среда. А не да изоставяме нещата и да се местима на нови територии, които отново да унищожим.

- Как София да се трансформира, за да отговори на предизвикателствата на съвременния/дигитален свят?

- Като се организира и като успее да намери допирните точки между многообразните интереси. Градовете, които в днешно време се радват на популярност и високо качество на живот са тези, които умело са успели да организират както административните си процеси, така и да са постигнали синергия между максимално много от частните инициативи, които всъщност в повечето случаи движат прогреса. Достигнали сме ниво на развитие като град, в което ако искаме да продължим напред и да постигнем повече трябва да се научим да си говорим, да определяме общи цели, да постигаме консенсус и понякога да загърбваме най-пряката печалба или интерес, за да имаме по-голяма полза в бъдеще.

Снимка: Красимир Свраков/Kmeta.bg