„Соцдетонатор“ цъка в горите

  • 11 ноември 2016, 07:00
  • Default profile Автор Васил Шушков
Medium  d0 ba d0 be d1 80 d0 be d1 8f d0 b4 d0 b8

269fdbd7d3692131c7671b5b5e54af5a

Ударно, но грешно залесяване през 60-те и 70-те години на миналия век е изправило буквално на нокти експертите лесовъди у нас. Над 12 500 хектара са изсъхващите гори в момента в Родопите, Софийско, Пернишко, Радомирско. Дърветата са нападнати от корояд, който влиза под корите и изгризва единствената жива тъкан. Проблемът видимо се обостри след тежките снегове през 2014 и 2015 г., които повалиха множество дървета в регионите. Непочистването на терените от заразените иглолистни само увеличава засегнатите територии. Пак експерти отбелязват, че климатичните промени през последните години също подпомагат развитието на корояда.21-06-koroiadi-1-750880

Навремето, вместо да бъдат насадени типични за района и планинската височина широколистни дървета, се взема решение да бъде насаден бял бор - извън естествения му ареал. Видът расте над 1000 метра надморска височина, но по поречието на Струма е засаждан и на 300-400 м, дават примери лесовъди. А по думите им на тази височина почвите дори не са подходящи и белият бор изсъхва и загива.

При иглолистните насаждения в по-ниските части на планината са засегнати хиляди дървета. Изсъхването на стотици декари гори е сериозна заплаха за близките населени места. А кметовете правят десетки запитвания относно риска за водоснабдяването и състоянието на екосистемите.

„Ако тези гори бяха засадени не с бял бор, а с местни видове, ефектът, който щеше да се получи през 60-те години, е много бавен - нямаше да може да им се ръкопляска, но сега нямаше да има проблеми“, заяви пред Kmeta.bg зам.-министърът на земеделието доц. Георги Костов. И допълни: „Днес вече сме пред свършен факт“. Доц. Георги Костов припомни, че има райони, в които е залесено, за да се спре и овладее ерозията, но и много такива, за които е било ненужно – работа пряко науката и предупрежденията на много хора,  например лесовъда Желяз Дончев, но партийната повеля е била „по-аргументирана“ от академичната. Нещо повече – имало е учени, които са казали – не може бял бор – типичен планински вид, да се свали толкова ниско. Но за онова време е било много важно да се изпълнят количествени, а не качествени критерии.

Според специалисти короядите по иглолистните насаждения са вторични вредители. Те съществуват естествено в природата и тогава те не създадават някакъв проблем. Обикновено короядите нападат почти загинали от старост дървета и имат много важна роля в деструкцията на дървесината. Те започват да създават проблем като вторичен вредител, когато има огромни, значителни количества потенциална храна – потенциални гостоприемници, както се наричат дърветата, които са в отслабено състояние.2111103622

„Изкуствените насаждения от основно бял бор, които са създадени извън естествения ареал на белия бор – там, където той естествено би трябвало да се срещне, са точно такива“, отбеляза от своя страна зам.-министър Георги Костов. Освен да намалят добива на останалата дървесина, за да има пазар за нападнатата от корояда, горските нямат варианти за справяне с напастта. „Ние не можем да пръскаме, защото няма ефективна химическа или биологична борба. Разписаните дейности са много скъпи и не могат да обхванат мащаба“, обясни Костов. Климатичните промени подпомагат развитието на корояда и пречат на борбата на горските с него, смята зам.-министърът на земеделието Георги Костов. И дава пример: „Нормално този вредител прави две поколения през годината. Тази година по неофициални данни е направил трето поколение, защото имахме изключително сухо лято и това спомогна неговото размножаване“.

Температури през зимата от под -15°C в продължение на поне две седмици би помогнало на справянето с него, но такъв студ не е имало в последните години и не се и очаква.