Спорно е, че въвеждането на абсолютна давност защитава длъжника

  • 21 ноември 2020, 14:20
  • Mini %d0%b8%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0 Автор Иглика Горанова
Medium %d0%b4%d0%b5%d1%81%d0%b8 1

Въвеждането на десетгодишна абсолютна давност за задълженията, която бе гласувана на второ четене в парламента, ще бъде окончателно въведена в законодателството ни, ако бъде издаден указ на президента за обнародването й. До момента абсолютната давност е непозната в българското частно право и не е сигурно, че тя защитава интересите на длъжника, защото той може да бъде подложен на още по-голям натиск от страна кредиторите преди да изтече срока. Така коментира пред Kmeta.bg промените в Закона за задълженията и договорите адвокат Десислава Цветкова.

Промените в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предложени от Обединени патриоти, породиха остри реакции от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие, от бизнеса и правната общност, но въпреки това те бяха приети в парламента и ще влязат в сила след 6 месеца. Целта на промяната според Обединени патриоти, които са вносители на предложенията, е да се премахне фигурата на вечния длъжник.

Какво казват разпоредбите?

Предложената нова разпоредба в ЗЗД установява, че: „с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.

Между първо и второ четене, депутатите направиха някои изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на ЗЗД, които се отнасят до познатата обща давност. Абсолютна давност няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя и най-вече – докато трае съдебният процес за вземането.

Изрично са въведени осем изключения за вземания, за които тя не се прилага. Те са:  вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; вземания за непозволено увреждане; вземания за неоснователно обогатяване; вземания за издръжка; за трудово възнаграждение; за обезщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка;  по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Въпросът със заварените случаи

Основният въпрос, който беше поставен още от внасянето на предложението за промени в ЗЗД, беше дали абсолютната давност ще се прилага за заварените случаи.

Миналата седмица, когато проектът беше подкрепен на второ четене от Комисията по правни въпроси, стана ясно, че се предвижда преходна разпоредба, която установява, че абсолютната давност ще се прилага и по отношение на заварените случаи: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече деня на първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“. Това са три различни хипотези за началния момент на давностния срок – според това дали за вземането има съдебен процес и дали за него вече тече изпълнително дело. Различни тълкувания биха могли да се приложат и към случаите, в които вземанията са разсрочени на различни етапи от събирането им. Всичко това би довело до противоречива съдебна практика и хаос в отношенията.

Според Цветкова конституционната допустимост на тази преходна разпоредба е спорна. Обратното действие, което установява тя, е в противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност, които са елементи от принципа на правовата държава. Това би могло да се приеме за допустимо, ако постигнатият резултат е възстановяването на справедливостта. Случаят обаче не е такъв.

Няма единна концепция

Тази законодателна инициатива беше породена от желанието за премахване фигурата на „вечния длъжник“, като абсолютната давност беше представена в мотивите към законопроекта и като алтернатива на другия обсъждан вариант за справяне с проблема – създаването на процедура за фалита на физическите лица или т.нар „потребителска несъстоятелност“. Същевременно, в края на миналия месец в НС беше внесен Законопроект за защита на ФЛ при неплатежоспособност, като отговор на задължението на България да транспонира. Директивата за преструктурирането и несъстоятелността. Тази директива беше публикувана в Официалния вестник на ЕС в средата на миналата година, като държавите членки имат срок до 17.07.2021 г. да съобразят законодателствата си с нея, допълни Цветкова.

Според нея липсва единна концепция за разрешаването на пробема с вечния длъжник. Законодателят следва да създаде адекватни правила за защита на всички противоречиви интереси, като съобрази добрите европейски практики и спецификите на обществените отношения у нас. При абсолютната давност, макар кредиторът да е положил необходимите грижи за своевременно събиране на вземането си, той ще понесе всички неблагоприятни последици от изтичането на абсолютната давност. Не може да се каже и, че абсолютната давност е в изключителна полза за длъжниците, тъй като би могло да се стигне до ситуация, при която те са подложени на огромен натискт от кредиторите, които имат интерес да си съберат вземането преди изтичането на давностния срок и то дори преди образуване на дело, смята  още Цветкова.