Старата баня на Ловеч - последният турски хамам у нас

  • 13 ноември 2019, 13:23
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium %d0%9e%d0%91%d0%a9%d0%98%d0%9d%d0%90 %d0%9b%d0%9e%d0%92%d0%95%d0%a7 %d0%a1%d0%a2%d0%90%d0%a0%d0%90 %d0%91%d0%90%d0%9d%d0%af

С единствения в Европа виртуален атракцион, посветен на водата, община Ловеч получи високите оценки на журито на петото издание на Балканските туристически Оскари.

В старата градска баня на Ловеч, под специално стъкло, може да се види как е действала древната отоплителна система „хипокауст“, а благодарение на интерактивните програми и мултимедийни ефекти посетителите научават интересни „водни“ събития и факти. 

Ще бъдат представяни интерактивни програми и филми за историята на банята, за водата като живителна течност, за историята на Ловеч от най–дълбока древност до наши дни. Влизайки във виртуалния воден атаркцион, посетителите ще открият много изненади.

Градската баня, строена през XVII-XVIII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната.

Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал „Вароша“, а куполът последователно преминава през три барабана – осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън латерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата (хипокауст), позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ е 1060 кв. м., застроената площ на основата на сградата е 351 кв. м., а а на помощните постройки – 58.50 кв. м.

Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените.

Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи, както и от тухли. Под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м., в което се е пускал топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално „отопление отдолу“. По същия начин имало монтирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см. с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата загряват нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.

Сградата е с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см. и вътрешни с дебелина 80-90 см. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 см. Непосредствено до банята е долепена пеща с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м. височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън латерна, на на която вътрешния диаметър е 1.50 м. и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз.

В помещението е имало шадраван, а в средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.

През 2014 г. Банята беше изцяло реставрирана по проект, финансиран от ОПРР.