Училището излиза от 19 век и се променя

  • 11 октомври 2020, 13:05
  • Mini %d0%b8%d0%b3%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0 Автор Иглика Горанова
Medium %d1%80%d0%be%d1%84. %d0%93%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8 %d0%94%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2

Да се говори изобщо за електронно обучение не е особено продуктивно, защото има сериозни разлики какво и къде се преподава. Едно е електронното обучение за езиковите гимназии и съвсем друго за професионалните. Едно е за първокласниците и друго за учениците в горния курс. Разлики има и в преподаването на различните предмети. Едно е да се преподава български език в електронна среда, а съвсем друго – физика. И тези разлики са естествени, защото се трябва да се развиват различни компетентности в учениците. Така коментира проф. Георги Димитров от СУ „Св. Климент Охридски“ пред Kmeta. bg  говоренето в общественото пространство за преминавенето към електронно обучение, което става все по-актуално с напредването на есента и очакванията все повече паралелки да бъдат карантинирани заради COVID-19.  Проф. Димитров предупреди, че ако не се промени училището, ще наблюдаваме опити в учащите и в обучаващи да изиграят електронната система и да направят така, че тя да не работи.

Според проф. Димитров училищната система в момента е творение на 19 в. Тя "налива" знания, а учениците имат нужда да бъдат провокирани да мислят.  Няма как в началото на 21 в. образованието да е със същите правомощия и резултатност, каквато  е била през 19 в., допълни Димитров.  И напомни, че още през 70-те години на миналия век световно известният учен Иван Илич споделя тезата си в книгата си  „Извинение на обществото“ , че образованието възпитава  учениците като пасивни потребители, които консумират „готово опаковани“ знания. Затова Илич предлага да се извади образованието от институциите и то да се осъществява в свободно организирани образователни мрежи. Ето защо идеите, които сега развиват някои неправителствени организации, че образованието в електронна среда постепенно ще измести традиционното училище не са нещо ново, коментира професорът от СУ.

Според него може и да има известно основание за съпротива срещу училището в този му вид, но не трябва да забравя, че освен знания и компетентности, то има и друга функция –  социализира, в него се придобиват навици за общуване, за поемане на отговорности към другите. Всичко тези умения няма как да се придобият в електронна среда и затова училището  у нас има бъдеще. Въпросът е, че всички трябва да разберат, че ученето не е чисто информационен процес.