Военноморска болница лекува в барокамера водолази и пациенти

  • 01 април 2019, 08:02
  • Default profile Автор Дарина Михалева
Medium %d0%92%d0%9c%d0%90 %d0%92%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b04

70-годишен юбилей посрещна на 31 март 2019 г. най-младата военна болница у нас – МБАЛ-Варна към ВМА. Тя е единствената в Североизточна България, в която се лекуват изгаряния, остри отравяния и токсикоалергии. А барокамерата, с която разполага, освен за обучението и лечението на водолази, се използва и при болни с тежки диагнози като диабет и загуба на слуха. Как ще продължи модернизацията на болницата в годината на 70-ия юбилей, попитахме началникът й полк. проф. д-р Ивайло Въжаров, д.м. 

- Полк. Въжаров, в конкуренцията на нароилите се десетки болници – къде днес е силата на МБАЛ-Варна към ВМА?

- Нашето голямо предимство са ключовите звена в болницата – Клиниката по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия и Клиниката за интензивно лечение на остри отравяния и интоксикации, които са единствени и уникални за целия Източен регион.

Също така, разполагаме с Хипербарен комплекс, в който се провежда лечение на водолазни заболявания, както и на редица други диагнози – като полиневропатия, диабетно стъпало, заболявания на слуха, различни видове травми.

- Какво ново предстои в годината на юбилея ви – ще има ли инвестиции в апаратура и ремонти?

- През 2019 г. започва комплексен ремонт именно на  ключовата Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. Предстои закупуване и на нова рентгенова апаратура, както и на съвременни анестезиологични апарати.

- Оглавявате болницата повече от десетилетие – от 2008 г. Кои бяха най-големите изпитания и поводи за гордост през тези 10 години?

- През годините, откакто съм ръководител на Военноморска болница, неведнъж съм имал поводи за гордост. И тя е била продиктувана от проявяваните професионализъм, мъжество и отдаденост на медиците в критични ситуации и при тежки случаи. Голямо изпитание например бе инцидентът в село Хитрино. Тогава лекувахме петима от най-тежко обгорелите пациенти – трагедия, която е трудно да се опише. По този повод Българският лекарски съюз (БЛС) ни удостои със „Златна звезда”.

Началникът на отбраната ген. Андрей Боцев награждава полк. Ивайло Въжаров на празника на ВМА на 3 декември

Друг изключително драматичен случай бе на тежко обгоряло от волтова дъга момче – цели 80%, след опит за селфи. Колегите направиха и невъзможното да спасят детето и, за щастие, успяха.

- Защо се посветихте на мисията да бъдете военен лекар? Какво ви даде и какво – отне, професията?

- Единственият лекар в рода ми е моята сестра, тя е с 9 години по-голяма от мен. Нейната кариера започна като педиатър в Балчик. Много ми е разказвала за спешни, тежки случаи, при които е помагала на деца. Тя ме запали по медицината. Най-вече с идеята, че ще мога да помагам на хората и резултатът ще е видим. Баща ми беше флотски офицер, уволни се като заместник-командващ на Военноморските сили (ВМС) през 1980 г. и имаше голямо желание да стана офицер. Завърших I Английска езикова гимназия през 1982 г. и когато ме приеха в Медицинския институт във Варна, му заявих, че няма да тръгна по неговия път. Спомням си, като че ли беше вчера – татко седна на стола, въздъхна и ми каза: „Стани поне военен лекар!“.

- И вие последвахте бащиния съвет?

- Послушах го и не съжалявам. Именно в армията „връзките“ не важат много, оценката за човека е според качествата и резултатите. Преминал съм през всички стъпала в кариерното си развитие. Започнах като лекар в поделение на ВМС, след тежък конкурс последва клинична ординатура по вътрешни болести и придобиване на специалност. После станах старши ординатор в Гастоентерологично отделение на Военноморска болница във Варна, взех и специалност „Гастроентерология” и завърших „Здравен мениджмънт”. След това оглавих отделението. Последователно защитих докторска степен, станах „доцент” и „професор” по гастроентерология. През 2003 г. ме избраха за зам.-началник по диагностично-лечебната дейност на болницата, а от 2008 г. я ръководя.

Позицията на началник на болница дава много – каляване на характера, възможност да се докажеш – най-вече пред себе си и децата си, на които всеки трябва да е пример за подражание. Дава също престиж, контакти с много хора... Но и взема много – най-вече време, което ограничава възможностите да бъдеш с най-близките си, „изпилява нервичките“, но нека не се оплаквам. Винаги казвам: „На когото не му харесва, да си даде оставката!”.

- Какво е посланието ви към колегите по случай 70-ия юбилей на болницата?

- Пожелавам на всички колеги и пациенти преди всичко здраве! И да не забравяме, че то е дар от Бога, но да го съхраняваме е лична отговорност на всеки от нас. Пожелавам си и през следващите години да бъдем така единни, посрещайки предизвикателствата. Да продължаваме да работим в екип, отдадени на грижата за здравето и живота на пациентите. Пожелавам на всички силен дух и вяра в светлото бъдеще!

 

Гласувайте за Конкурс "Кмет на месеца" за юни на тема "Летни фестивали" ТУК!