Враца с потенциал за вело столица на страната

  • 14 октомври 2019, 13:24
  • Default profile Автор Петя Валентинова
Medium %d0%91%d1%8f%d0%bb%d0%b0 %d0%a1%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b08

Ангел Ангелов е от Враца. Работи като експерт по проект в АЕЦ „Козлодуй“. Започва работа в централата преди 10 години като млад инженер по ремонта, впоследствие става ръководител на група, конструктор и проектант.

Хобито му е колоезденето и то го провокира в началото на годината да създаде спортен клуб „Враца Велообщество“. От тогава организира поредица състезания по шосейно и планинско колоездене, невиждани по мащаб в региона. Освен спортна, клубът има и социална мисия. Каква е тя и развива ли се истинска колоездачна общност във Враца, разкрива Ангел Ангелов.

- Г-н Ангелов, от къде идва любовта към колоезденето, която Ви провокира да създадете специализиран спортен клуб във Враца?

- Обичам много спортове, но колоезденето е голямата ми любов от дете. Практикувал съм активно както шосейно, така и планинско колоездене. Бях състезател и член на няколко клуба в страната. В последните години се роди идеята ми да създам такъв във Враца, за да обединя велолюбителите и да развия този спорт в региона.

- Кога регистрирахте официално клуба?

- Официално го създадох на 8 март. От тогава досега успях да организирам с помощта на будни врачани и особено – на общинската администрация, няколко значими за региона прояви и състезания.

- Има ли традиции в колоезденето във Враца, които да послужат като основа за развитието на този клуб, или се наложи да започнете от нулата?

- За съжаление, не. Традиции в колоезденето Враца няма. Създавани са няколко клуба в годините, но без особен успех и обхват. Не можем да се похвалим с традиции като Габрово, Казанлък, Пловдив, София и други градове в страната, въпреки че ние разполагаме с по-добри условия за практикуване и на двата типа колоездене. Имаме чудесни височини първа категория – Околчица и Леденика/Пършевица, налице са и страхотни планински пътеки. Оценявайки това, обсъдих идеята с мои приятели, които споделят страстта към вело активностите, и решихме да основем един клуб, който да насърчи любителите да се занимават активно с това, което им доставя удоволствие.

Взех решението и сам финансирах стартирането на дейността на „Враца Велообщество“. Започнахме със седем човека, които влязоха в Управителния съвет, а към днешна дата членуват около 40, от които над половината са младежи.

- Колко често организирате съвместни групови занимания?

- Поне два пъти седмично. Такава е традицията, откакто започнахме. Всеки вторник и четвъртък се събираме и правим велопоходи съвместно с Младежки център-Враца. Те ни помагат с популяризирането на събитието и така се включват все повече млади хора.

Веднъж събрахме 33 деца, с които направихме сериозен преход – от Враца до село Згориград, а от там – и до бившия рудник. Най-малкият участник бе на едва 4 години, което искрено ме впечатли и зарадва.

Изобщо, тези наши регулярни преходи ме убедиха, че във Враца има интерес към колоезденето и ако тази енергия се обедини и канализира, показва обещаващо бъдеще.

- Като говорим за бъдещето, прави впечатление, че макар и спортен, новият клуб се ангажира активно и в социални мероприятия. Какви каузи защитава „Враца Вело общество“?

- Името на клуба е избрано неслучайно. Именно защото не исках това да е едно чисто спортно обединение. Моята цел е да изградим една общност от хора, които искат да живеят активно, здравословно и природосъобразно. Искам визитката ни да е балансирано съчетание между корпоративна социална отговорност и спортни занимания. Това ни накара да потърсим и сътрудничество с институциите в града.

Организирахме няколко социално отговорни събития заедно с Община Враца. Най-мащабен бе велопоходът срещу дрогата, който проведохме на 26 юни. Работихме съвместно с центъра за превенция на наркотичните вещества, а идеята ни бе да покажем спорта като алтернатива на саморазрушителния начин на живот. Включиха се 104 деца с брандирани тениски. Направихме шествие в града, след което поехме на поход до прохода Вратцата, където младите чуха експертна лекция за вредата от употребата на упойващи вещества и естествените начини да се презареди организмът и да се повдигна тонусът, без да се посяга към дрога.

- Трудно ли е да убедите младите днес да седнат на колелото, вместо пред компютъра или таблета вкъщи?

- Определено това е едно от най-големите предизвикателства. Технологичните изкушения са много и те доставят бързо удоволствие, за което не е нужно да се трудиш. Именно това е може би най-важната цел, която си поставя нашата млада общност – да създаде условия и приятна среда за спорт, където децата и подрастващите да намират стимул да се трудят редом със свои връстници и взаимно да се мотивират да спортуват. Стараем се да организираме игри и атрактивни занимания, които успешно да ангажират вниманието на младите, Надявам се в дългосрочен план да привличаме все повече от тях към нашите редици.  

Работата с младите обаче не спира до момента, в който ги убеждаваме да седнат на колелото. Тя продължава с това да изградим у тях правилната култура на движение с велосипед. Врачани, например, от години страдат от това, че младежи обичат да препускат с голяма скорост на своите колела в централната градска част. Логично, това създава предпоставки за инциденти и не е цивилизованият начин за спорт в градска среда. Стремим се да възпитаме отговорност у децата, които са в нашия клуб, и смятам, че успяваме. Направихме дори алтернативни маршрути за придвижване до дома на всеки от тях и те с удоволствие ги спазват. Тук е важна ролята и на родителя, разбира се. Аз апелирам и те да ни съдействат за повишаване на спортната култура на своите деца. Радвам се, когато видя познато хлапе, което бута колелото си по центъра, а не препуска с него, без да мисли за последствията. Това е голям личен успех за мен и за моите колеги и съмишленици.

- Несъмнено е важно всяко дете да познава опасностите и ограниченията, но не е ли време във Враца да се обособят и велоалеи, които да направят всекидневното придвижване с колело по-удобно и безопасно?

- Спор няма, така е. С управата на общинската администрация вече сме обсъждали подобни проекти, а именно – за обособяване на голяма велоалея, която да свърже някои от крайните жилищни квартали с центъра. Работи се по такъв проект и се надявам скоро да се реализира. Разбира се, трябва да се обсъдят възможностите с много от отговорните институции.

- Какви са наблюденията Ви – стават ли водачите на МПС по-толерантни към колоездачите у нас?

- Като цяло културата на придвижване у нас е критично ниска в сравнение с тази в други европейски държави. Смятам, че макар и бавно, нещата се променят. Да не забравяме обаче – на пътя отговорни са както водачите на МПС, така и колоездачите. Не трябва да има привилегирована група – всеки е длъжен да спазва правилата и да пази другите участници в движението.

За мен като служител на атомната централа безопасността е религия. Именно защото много държа на нея, заедно с Община Враца направихме и състезание по приложно колоездене като част от програмата за международния ден на младежта. Проведохме го на картинг пистата в града и разиграхме различни реални пътни ситуации, в които състезателите трябваше да реагират съобразно закона и условията.

- Предвид сериозните природни предпоставки за развитието на колоезденето във Враца, трябва ли на него да се акцентира като възможност за обогатяване на туристическия продукт. Например, трябва ли да се инвестира в предоставяне на почасово ползване на е-байкове в Балкана?

- Категорично да! Смятам, че колоезденето може да отвори много широко вратите за повече туристи във Враца. В тази насока ние, от „Враца Велообщество“, разработваме един модерен сайт с превод на чужди езици, в който ще предоставим подробна информация за наличните маршрути в региона.

- Социалната отговорност на клуба Ви е видна, но нека обърнем поглед и към спортната му дейност. Колко състезания организирахме през годината и какво Ви предстои?

- Организирахме две големи състезания, откакто клубът ни е регистриран към федерацията. В тях се включиха както аматьори, така и професионални колоездачи от региона и страната. Първото бе част от Ботевите дни – „Купа Враца“. То се проведе на 25 май и в унисон с датата бе с крайна точка връх Околчица. Преди броени седмици, за Деня на независимостта, направихме едно мащабно състезание, с което открихме пред гостите обновения път до Леденика и Пършевица. Включиха се над 100 участници, някои от които дойдоха със своите семейства и приятели. Те напълниха голяма част от хотелите в града и нагледно показаха ефекта от колоезденето за туризма.

Организирахме и първо по рода си спортно състезание в Бяла Слатина. Местни колоездачи ни потърсиха, а общинската администрация ни протегна ръка. Подкрепа получихме и от народния представител Красен Кръстев. Макар Бяла Слатина също да няма традиции в нашия спорт, вдъхновени от събитията във Враца, поискаха да направят и свой клуб с участието на колоездачи от по-големите села в общината. Направихме надпревара по шосейно колоездене и индивидуално бягане по часовник, т.нар. “Time Trail”. При него всеки участник за определено време изминава определен маршрут, като се получава застигане през една минута с конкурентите. Това бе първото подобно спортно събитие у нас тази година. Причина за това е, разбира се, разправията между старата и новата федерация в колоезденето. Споровете за състоятелност между тях пречат на развитието на спорта ни.

Ние, например, не получаваме никакво финансираме от държавата, с което да се подпомага дейността. Тук е мястото да благодаря на много бизнесмени и приятели във Врачанско, които ни протегнаха ръка, без да търсят публичност или отплата, с единствената цел да създадем нещо хубаво и градивно за хората. Истински съм впечатлен от отношението, което срещнах, и това ме мотивира силно да се трудя още по-съвестно за развитието на колоезденето.

Държа да подчертая, че ние вече оправдаваме доверието и на институциите, и на спонсорите с чисто спортни успехи. Наши състезатели завоюват призови места на много трудни състезания. Имаме 2 първи места при юношите младша и старша възраст, преди седмици в Златица изпратихме друго наше момче, което стана трето, а беше най-младият участник в това много трудно изкачване.

- Предвид всичко постигнато за по-малко от година, какви са целите пред клуба по колоездене и къде виждате в перспектива мястото на Враца на картата на този спорт у нас?

- Аз съм един непоправим оптимист и работя, за да постигам желаното. Смятам, че ако продължим да се движим с тези темпове и продължаваме да намираме такава широка обществена подкрепа, Враца може да стане столица на колоезденето у нас в обозримо бъдеще. Надежда ми вдъхва и фактът, че новият председател на федерацията има корени от Враца. Смятам че и той с готовност ще прегърне нашата кауза и ще помогне на региона да разгърне този неизползван досега потенциал.

Ще споделя, че в момента разработваме един амбициозен проект по програма на ЕС за обособяване на нови планински пътеки за колоездене. Процедурата, разбира се, е бавна, защото Балканът попада в границите на защитена територия, но се надявам, че ще имаме успех.

- Какво ще кажете не тези, които още не са усетили магията на колоезденето? Защо да седнат на колелото?

- Ще го кажа от личен опит – с активното колоездене аз преборих тежки алергии и дългогодишни здравословни проблеми. Не боледувам, не настивам, забравих какво е грип. Антибиотик не съм пил от години. Колоезденето подобрява съня, намалява стреса и укрепва цялостно организма и мускулатурата. Апелирам към всеки, който не е изпитал тези облекчения, да се обърне към колоезденето.