Завишават умишлено цената на слънчогледа

  • 21 септември 2020, 15:43
  • Default profile Автор Цвета Иванова
Medium boris angelov montana

Борис Ангелов е управител на стоковата борса в Монтана, която е представител на софийската стокова борса за Северозападна България. По професия е икономист, бил е управител на банка. Като брокер добре познава цените и образуването им на всички видове  селскостопанска продукция.

 - Г-н Ангелов, в момента спокойна ли е търговията на зърно на стоковата борса или има напрежение?

 - Започна спокойно, но вече не е. Изненада е цената на слънчогледа, който в момента се прибира и продава. Търгуването му започна от 550 – 560 лв. за тон и за две седмици се повиши с 200 лв. В момента обикновеният върви по 800 лв., а високомасленият – по 850 лв. – 900 лв. За мен това са нереални цени. Себестойността на тази култура е 150 – 180 лв. за дка. Причината са лъжливите информации, бих казал слухове, че в Добруджа тази година заради суша добивите са много ниски, което не е така. У нас работят и много съоръжения за преработка на слънчоглед, всеки собственик иска да се запаси със суровина веднага след производството й. Това повишава търсенето.

 - Това означава ли, че цената на олиото ще скочи?

 - При всички случаи. Производителите казват защо литър олио на едро да струва 1,50, когато може да е по 3,50.

 - Как се търгува пшеницата, а вече и царевицата се прибира и продава?

 - При пшеницата беше направен същия опит за умишлено завишаване на цената пак с оправдание на ниските добиви в Добруджа. Цената и започна от 240 лв. за тон на зелено и стигна до 320 лв. за хлебната и 290 – 300 лв. – за фуражната. Но спря дотук.Започна и търговията с царевица, чието прибиране започна. Засега тон се продава по 250 – 270 лв., но имаме искане и за 300 лв.

 - Как се отрази пандемията от коронавируса на производството и търговията със зърно?

 - Въобще не се отрази на производството. Хората си работеха на полето сами в машините и не бяха застрашени от прихващане на заразата. Но се отрази на потреблението и оттам на продажбите. Пандемията се отрази зле на  производителите на биологично зърно. Бих казал -  създаде им голям проблем. То не се търси. Северозападна България е добър производител на биологична пшеница, слънчоглед и царевица. Тази година добивите в нашия край са много добри, а реколтата – с високо качество. Пшеницата стигаше на много места до 500 – 600 кг от дка, слънчогледът – от 250 до 400 кг, царевицата – до 1000 кг. Но липсва търсене на биологичното зърно с изключение на слънчогледа.  Досега от нашия край купуваха и изнасяха биологично зърно страни като Италия, Германия, Гърция, Турция. От него те си произвеждаха биологични храни за туризма. Сега туризмът бележи спад и търсенето секна. Например никой не търси биологична пшеница. Тези страни също си произвеждат биологично зърно, но купуваха и от нашето, което е с по-добри качества. Това търсене бе изгодно за производителите. Тон биологична пшеница за хляб се продаваше по 420 лв., фуражната – по 390 – 400 лв. Този спад ще доведе до намаляване на биологичното производство за догодина.

 - Може ли държавата да се намеси в тези процеси, да ги регулира?

 - Цялото производство е частно, как да се меси. Пазарът решава всичко. Голяма част от нашето зърно се изнася, защото вътрешният ни пазар е малък. Но има и механизми за косвена намеса. Напримир миналата година държавният резерв изкупи 80 000 т пшеница по 430 лв. По това време на борсата пшеницата се търгуваше по 270 лв. Изводите са за вас.

Снимка: Личен архив